С мащабна изложба на един от талантливите български художници – Георги Железаров, Софийската градска художествена галерия отбелязва 120-aта му годишнина. Галеристите показват в нея различни по жанр произведения: живописни платна, графика, рисунки, ескизи. Озаглавили са я неслучайно „Между Алжир и София в търсене на светлината”. Младият Железаров мечтаел да опознае Египет…Ето какво разказва Станислава Николова, куратор на експозицията:
За съжаление, два пъти опитва, но не успява да получи виза. Затова пък при втория си опит успява да стигне до Алжир. И там много бързо си намира работа като художник на десени в едно сравнително престижно учреждение. Съумява да припечели добри пари, може спокойно да се издържа. И в същото време, както той се изразява, да се занимава с чисто изкуство. Тоест, в този период от 1926 до 1928 година той успява да израсне много като художник, да рисува наистина пълноценно. Мисля, че това се усеща в творбите му от Алжирския цикъл. Любопитно е да се спомене, че това е първият цикъл в българското изкуство, представящ Северна Африка. Сюжетите и темите в него разказват за тази екзотична страна на Ориента в любопитна и интересна форма за нейния бит и живот. След като се завръща от Алжир през 1928 година, Железаров продължава да твори и то с много силен усет за цвета, за формата. Може ясно да се види в творбите, които са направени непосредствено след неговото пристигане в България как подходът му се променя. Той започва да експериментира в сферата на живописта, да работи повече в нея и през 1941 година успява да организира своята втора самостоятелна изложба, първа за София. Тя има невероятен успех, самият художник дори реализира откупки от Двореца, княгиня Евдокия харесва негова работа. Но някак след 1944 година артистът започва постепенно да се отдръпва от художествения живот. Казвам да се отдръпва от художествения живот, защото той не спира да рисува през целия си творчески път, до смъртта си през 1982-а, той непрекъснато рисува. Но не показва и не продава нещата си.
Какви са обичаните от него теми?
Любопитно е, че той се отдава на селския бит. Много често ще видим в творбите му различни трудови тематики. Той обича селото, харесва и животните. В изложбата сме показали не малка част работи, представящи животни, както домашни: овце, кози, свине, така и животни, които той рисува, посещавайки зоопарка. В семейния архив е запазено огромно количество анималистични творби, в които се вижда,че той наистина е изпитвал удоволствие да изследва животните. Голяма част от неговото творчество заемат и цветята.
Впрочем, той рисува цветята живи, не в натюрморти, а в естественото им обитание – сред скалите, в гората, в саксия. И това говори за неговата душевност и за неговата лиричност.
Снимки от изложбата Венета Павлова
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..