Разтваряли ли сте старинна ракла, в която ще откриете топче кенарено платно, пъстри шевици и черги, домашно тъкани одеяла и китеници, един цял свят от труд, багри и спомени… Към такъв свят ни върна със своите картини младата художничка Донка Минковская, българка от Украйна. Тя дойде в прародината си, за да покаже своя изложба. Експозицията бе наречена „Бесарабия – съкровища от бабините ракли”.
Организатори на проявата са Центърът на бесарабските българи в България и Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. В интервю за Радио България Райна Манджукова – един от учредителите на Центъра изтъкна, че изложбата е свързана с голяма кауза, за която работят много българи от Бесарабия – единението на нашите сънародници от тази историко-географска област с прародината ни България:
Донка я познаваме отдавна. Всички ние я познаваме отдавна. Били сме на нейни изложби в Одеса. Тя има участия в много експозиции. Нейни работи украсяват Всеукраинския център на българите в град Одеса. Но и нейна голяма мечта беше да направи изложба в България. Тук вмъквам една скоба: за всеки български творец от Бесарабия това е мечтата му. Да покаже своето изкуство, да покаже това, което прави, в прародината. Това е някакъв генетичен код може би.
Както отбелязва Райна Манджукова, идеята е била в навечерието на 140-та годишнина от Освобождението на България от османска власт да бъде представен един творец, чиито творби са свързани със старите българи, със старата българска култура. Донка Минковская работи в техниката колаж. Много творци се изявяват в него. Но важното и интересното в случая е, че за своите колажи тя използва само естествени материали. И не просто естествени материали, а такива, които са свързани с миналото на българите. В творбите й често присъства специфичен старинен червен плат от домашно тъкана вълна, характерен единствено за нейното село Чийшия, (днес Городнее в Украйна). Плат, от който са шили носии и който вече не се тъче. Но тя грижливо е събирала от тавани и ракли това, което е останало, за да бъде запазен споменът за миналото. Затова организаторите на изложбата я кръстили „Съкровища от бабините ракли”.
Ето как г-жа Манджукова представи Донка Минковская:
Самата Донка е достойна за възхищение като творец. И като личност, като човек…От малка мечтае да рисува. Трябва да знаете, че село Чийшия, където е родена и където е живяла Донка, се намира далеч от големите градове. И съответно от големите възможности за развитие на по-специфични таланти. Това не е големият град, където се чудим къде да дадем детето си на музика, на танци, тенис или на плуване. В селата, които са отдалечени от тези градове, възможностите са твърде ограничени. А Донка, от друга страна, от малка е осъзнала, че има специфично отношение към рисуването. И никой не я е вземал на сериозно. Освен това, е имала сериозни здравословни проблеми...Обаче, след завършване на средното образование тя решава да кандидатства изобразително изкуство в Одеса. Успява да вземе кандидатстудентските изпити, влиза, въпреки, че преподавателите с най-добри чувства я увещават да се откаже, защото няма да издържи. Но тя е упорита. И тя завършва, и тя работи, и в момента с гордост представя своето село в Бесарабия в Украйна, а вече и в България.
Как Донка се е привързала към бабините ракли и прекрасните костюми от миналото? Най-напред е трябвало да направи дипломна работа в Одеското художествено-театрално училище:
...Реших да направя пано в техники колажа. А пък на ква тематика – тъй мислих, че ще ми бъде на мен по-близко българско да направа, щот съм българка и мойта майка и баща са българи. А пък у нас, при наште баби още много има съхранено в сандъците тъкани дреи и платища разни. И аз реших да направа мома в национальний български костюм. И това пано го привязах до българский интерьер – казва Донка на своя специфичен български, който векове наред се е развивал далеч от родината (големи вълни български преселници идват в Бесарабия след Руско-турските войни: 1768-74 и особено след войната 1828-29).
Тя благодари на своите близки и на Българския център в Одеса за оказаната подкрепа: „Мойта семья ме поддържат, моят баща, мойта сестра. Майка ми тоже мe поддържаше много, силно, но умря две години назад. Много съм благодарна на Центъра на бeсарабските българи, че ми дадоа возможност да дода в България, да си покажа своите работи. И на Етническия музей, (Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей) …етнологический музей, ми дадоа да си покажа тука свойте работи”.
Ще добавим, че Центърът на бесарабските българи в България вече е дал заявка за магистратура на Донка Минковская за следващата учебна година в Националната художествена академия в София.
Снимки: Венета ПавловаАко се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..