Златарското изкуство и българският дух през вековете

БНР Новини

В Националния исторически музей е открита една изключително красива и богата изложба, събирана в продължение на дълги години. Става дума за колекцията на Антонио Василев „Златарството по българските земи XVI-XX в.“  Началото на сбирката му е поставено преди 25 години. Казва, че  първоначално човек винаги си купува едно-две неща, които чисто визуално му харесват. А после започва да се интересува от историята на предметите, от тяхното предназначение. След което купува още, започва да развива своята колекция. И, като купи 10, 20, 30 неща, ако действително е заинтригуван, означава, че ще стане „събирач”. Така в експозицията е представена най-голямата и най-представителна частна етнографска колекция с над 500 прекрасни образци. Някои от тях са редки и малко познати като названия: тепелъци (украшения за женска шапчица) и куни (изображения върху плочка, които носят щастие). Ето какво каза в интервю за Радио България Антонио Василев:




Реално погледнато, на година 50 бройки съм отбирал, като съм гледал да вземам по-високото качество на българските накити, защото и в миналото е имало и по-скъпи, и по-евтини неща. Гледал съм да избирам предмети, които са с по-висока художествена стойност, защото те наистина правят по-голямо впечатление и са по-редки, разбира се. Преди седем-осем години, тъй като бях събрал само пафти и се занимавах само с тях, започнах да колекционирам и други накити, защото в крайна сметка те са част от костюма на българката. И то не само пафтата, всичките тези атрибути, като говорим за тепелъци, гривни, подбрадници, игли, пръстени, наушници, куни, всичките тези неща, които в момента тук, в музея можете да ги видите.

Снимка
Какви школи и работилници е имало за тези произведения на изкуството?

Във всеки по-голям град – областен център към днешна дата, е имало центрове или златарски сдружения, в които са работили с накити казва г-н Василев. Това са златарски сдружения, които са изработвали украшения за населението. Като най-известната и най-първата школа, когато говорим за Българското възраждане, е Чипровската. Тя е позната, но няма много данни за нея, тъй като след Чипровското въстание, градът е разорен и златарите, които са останали живи, са се пръснали във Враца, в Монтана, във Видин. И така се зараждат и Видинската, може би и Врачанската школа, които са много солидни. Татар Пазарджик също е много известна школа, Велико Търново също. Въобще, големите областни градове.

Ето какво каза при откриването на изложбата академик Светлин Русев: Съхраняването на традицията и историческата памет не е страшно понятие, а част от човека, от неговата драма, красива гордост и спокойствие на българския дух. Зад сегашната форма: филигранно майсторство, богато разнообразие на златарското изкуство се крие душевност и самочувствие, с което обаятелната българка е минавала през годините на робството като приказно царствено видение.

„Забележителна” така нарече изложбата проф. Валери Стефанов, председател на Съюза на колекционерите в България:

От ляво на дясно: Бони Петрунова, Антонио Василев, акад. Светлин Русев и проф. Валери Стефанов на откриването на изложбата
Тази експозиция изглежда наистина като съкровище. Но на мен ми се ще да видите отвъд блясъка на съкровището и още нещо. Да видите таланта на българския народ, на хората, които са населявали българските земи, защото това, което ни представя Антонио, е част от една празнична култура. Култура на облеклото, култура на поведението, която извежда българския човек отвъд рамките на неговото всекидневие и го прави различен на самия себе си. Това всъщност е посланието на така събраните артефакти, че има нещо различно, нещо духовно, с което ние живеем. Както е казано в Новия завет, човекът е същество, което живее и с още нещо – с духа.Така че тази изложба е знак за духовността по българските земи и това, което Антонио събира, са не просто скъпи предмети, а знаци на тази духовност.

Снимка
Директорът на Националния исторически музей доц. Бони Петрунова откри експозицията с думите: Тази изложба е знакова, затова,че Националният исторически музей за в бъдеще ще бъде отворен за всички хора, които милеят за българското културно наследство, които го опазват, които го събират, които го популяризират, защото точно затова се казва Национален музей…Преди дни ние отбелязахме Трети март, деня на освобождението от османска власт. Това е денят, в който с подписването на договора в малкото градче Сан Стефано се връща на световната карта българската държава. Но, за да се стигне дотам, трябва този народ да има самочувствие,да има и финансовите, и психологическите сили да се пребори за своята свобода. Именно това показва изложбата за златарството – един народ с вече пораснало самочувствие, който може да създава красота, който може да облича по прекрасен начин своите жени и който е достигнал това ниво на Българското възраждане, с което вече една крачка го дели от свободата.

Снимки: Ани Петрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07