Едно от първите неща, които научават чужденците за България е, че тя е страната на розите. Даже цяла долина в Южна България е известна като Долината на розите. Всъщност обаче, освен за туристическа реклама и атрактивен медиен образ, розите имат също предназначение да осигуряват хляб на фермери и индустриалци, специализирани в дестилирането на розово масло.
В България за производството на розово масло промишлено се отглежда Казанлъшката маслодайна роза, наследница на дамаската роза (Rosa damascena). Първите документирани сведения за отглеждането й на днешните български територии датират от началото на XVIII век. А розовото масло е прочуто в целия свят и няма уважаваща себе си и държаща на качеството на продуктите си козметична или парфюмерийна световна фирма, която да не използва като суровина българско розово масло.
Положението на розопроизводителите и преработвателите обаче съвсем не е розово. Всъщност, най-засегнати са розопроизводителите, за които в момента е разгарът на сезона, когато от 5.00 ч сутринта започва ръчната беритба на цветята. Те от една страна са облагодетелствани с отлична реколта тази година, но пък от друга страна са заплашени от фалит и неплатежоспособност заради ниските изкупните цени на тяхната продукция. В първите дни на кампанията по прибиране на ръка на реколтата цената на розовия цвят беше около 1.5 евро за килограм. Розопроизводителите се разгневиха от тази цена, която даже не покривала разходите им и почти всеки ден излизат на протести, блокирайки за автомобилното движение важни пътища в региона. В хода на кризата, в която се опита да помогне самият министър на земеделието Румен Порожанов, цените не само, че не тръгнаха нагоре, ами направо достигнаха унизителните равнища от 0.60 евро на килограм. На международните пазари 1 кг розово масло се търгува 5-6 000 евро.
Кой може да помогне на фермерите да получат по-справедливи цени за своите цветя? Засега не е много ясно. Правителството няма лостове да влияе върху пазарните цени. Регистрираните розопроизводители ще бъдат компенсирани заради ниските изкупни цени тази година със субсидия „де минимис”, все пак обеща в Карлово министърът на земеделието Румен Порожанов. Самите розопроизводители пък не могат да преговарят с търговците на едро от позиция на силата, защото трябва спешно да продадат розовия цвят, който ако се задържи прекалено дълго, ще загуби своите полезни свойства и няма да може да послужи за дестилирането на розово масло. Търговците на едро съвсем логично искат да купуват на най-ниските възможни цени и нямат интерес да дават повече пари за стока, която има ограничена продължителност на живот. Точно тук обаче някои смятат, че се крие истинската причина за невероятно ниските цени за маслодайните рози, предлагани от търговците на едро и дестилериите. Омбудсманът Мая Манолова и някои експерти са на мнение, че има картел, т.е. съгласуване на цените, по които ще се купува ароматната суровина от преработвателните фирми. А това противоречи на принципа за свободната конкуренция. Но дори и да е така, това е много трудно доказуемо и ще отнеме много време, а розопроизводителите не могат да чакат, защото розите вехнат. Очевидно е, че този сезон ще бъде „нулев”, както обясниха някои производители, т.е. реколтата от рози няма да донесе достатъчно приходи, които да покрият разходите и осигурят някаква печалба.
Очевидно е обаче също така, че дори само от имиджови съображения, трябва да се направи нещо, за да се избегне ликвидирането на един отрасъл, който е символ на България. Това по всяка вероятност ще стане по законодателен път, като се предвидят минимални цени за изкупуване на розовата реколта. Розопроизводителите са на мнение, че такова развитие ще бъде добро, но предупреждават, че ако нещата прекалено се забавят, розопроизводството може напълно да изчезне от икономическата карта на страната и да останат само спомените от незаменимото българско розово масло.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..