На 1 октомври беше открита новата академична учебна година в българските висши училища. В 55 висши училища влязоха 300 000 студенти в различни курсове и специалности, като първокурсниците бяха 55 000 срещу 70 000 заявени и одобрени за държавно финансиране от властите. При население от само 7 милиона души броят на следващите висше образование и броят на висшите учебни заведения са на пръв поглед внушителни. Но изглежда не е точно така, защото България все още не е достигнала приеманото като нормално в Европа равнище от 40 на сто от населението дипломирани висшисти, които засега у нас са около 30 процента.
Българите винаги са държали много на доброто образование на децата си. По времето на комунизма, когато в страната имаше диктатура на пролетариата и на първо място стоеше физическият труд, един анекдот твърдеше, че трябва да се учи, за да не се работи. В началото на бурния и противоречив преход от комунизъм към демокрация този анекдот беше променен от множество примери от реалната действителност, когато агресивни, примитивни, неграмотни и яки младежи натрупаха с груба сила по незаконен начин цели състояния, на които всички завиждаха. Този криминален, но проспериращ контингент от „мутри”, както популярно ги наричаше народът, доказаха, че заможен може да се стане и без всякакво образование. Известен брой млади българи последваха този пример и преминаха от светлия в сенчестия сектор на обществото, пренебрегвайки каквото и да било образование, да не говорим за висше.
Днес картината е противоречива. Престижът на университетската диплома е до известна степен възстановен благодарение и на официалната политика на властите. Министерството на образованието прави всяка година държавна поръчка за броя на новоприетите студенти в различните специалности във всяко държавно висше училище. Рядко обаче се случва тази поръчка да бъде напълно изпълнена, защото или е нереална, или залага на непрестижни сред младите българи университетски специалности. От своя страна висшите училища са заинтересовани да приемат колкото е възможно повече студенти, защото държавните субсидии идват с обучаващите се – колкото повече студенти, толкова повече пари за училището. Особено ценни в това отношение са 14-те хиляди чуждестранни студенти в страната, които плащат за обучениетоси в българските университети.
Политиката, насочена към повишаване на броя на притежаващите дипломи за висше образование българи, има разнопосочни резултати, защото залага на количеството, а не на качеството. Често се наблюдава как качеството на обучението и изискванията към студентите спадат само и само неособено мотивираните студенти да не отпадат поради провал на изпитите. Тук може би е мястото да се каже, че българското висше образование не се радва на особено висок международен рейтинг. Най-старото и все още най-престижното висше учебно заведение е Софийският университет „Св. Климент Охридски”, който е обучил за 130 години съществуване над 300 хиляди българи. Той обаче заема 855-то място в рейтинга за академичните постижения на университетите (URAP) за 2017/2018 г. въпреки първото си място в страната.
Подобно мнение се споделя и от работодателите. От доста време вече те твърдят, че висшето образование не е съобразено в достатъчна степен с икономическата и социалната действителност, че висшистите, които вземат диплома, са само на хартия специалисти с професионални умения и познания, от каквито се нуждаят бизнесът и цялото общество. Неслучайно наскоро беше решено известни и доказани бизнесмени и индустриалци да могат да преподават във висшите училища практически знания и умения от света на науката и бизнеса. Това очевидно ще е полезно и за двете страни и за цяла България, която няма друго бъдеще освен на технологично развита и конкурентоспособна на международните пазари средно голяма просперираща европейска държава.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..