Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Защо тези избори са различни и за какво гласуваме?

Днес е последният ден от изборите за Европейски парламент(ЕП). С вота си гласоподавателите имат възможността да повлияят върху бъдещия политически курс на Европейския съюз(ЕС). Избират се 751 депутати на ЕП, които ще представляват интересите на над 500 милиона граждани в 28 държави членки  през следващите пет години.

Кампанията за евроизбори 2014 протече под мотото „Този път е различно”. Защо обаче? Съгласно договора от Лисабон от 2009 година, за първи път резултатите от изборите за Европейски парламент ще се вземат предвид, когато държавите – членки номинират новия председател на Европейската комисия, който ще наследи Жозе Мануел Барозу през есента на 2014 г. Кандидатът трябва да бъде одобрен с абсолютно мнозинство от членовете на ЕП- 376 от общо 751. Ако бъде одобрен, той се счита за„избран“ от Парламента, а ако не бъде - държавите членки трябва да издигнат нова кандидатура.

Според Огнян Златев -  ръководител на представителството на Европейската комисия в София, изборът, който правим с гласа си за председател на ЕК е много важен.

Тези избори ще дадат възможност на европейските граждани ясно и отчетливо да кажат в каква Европа искат да живеят: дали такава, която е общ дом на над 500 милиона човека с цялото й културно и езиково разнообразие или да се върнем в онези предишни времена, в които всеки се затваряше в един двор и не искаше да общува със своя съсед”, подчерта той.

Дейността на Европейската комисия има значение за всички държави –членки, категоричен е в тази връзка е говорителят на Европейската комисия в България Христо Христов.

Ако допреди години все още можеше да се мисли, че националните работи са си национални, а европейските-европейски, то финансовdта криза и рискът, на който беше изложена цяла Европа, убедиха всички, че заедно сме по-силни”,  коментира той.

В последния ден от изборите за ЕП, важен е и въпросът за работата на институцията, за която всъщност гласуваме.  Основните задължения на членовете на Парламента са определянето на законите, които оказват влияние върху ежедневието на европейските граждани и на годишния бюджет на ЕС – правомощия, които той споделя със Съвета на министрите , съставен от 28 национални правителства на ЕС в система, подобна на двукамарна.

Едно от важните законодателни правомощия на институцията е необходимостта от одобрението й за всяко разширяване на ЕС, както и за сключването на търговски или други споразумения с държави извън съюза.

Освен това, ЕП има изключителни бюджетни правомощия: всички европейски политики като селското стопанство, регионалното развитие, енергетиката, транспорта, околната среда, помощта за развитие и научните изследвания получават финансиране от ЕС. За тази цел, дългосрочният бюджет за разходите на Съюза трябва да бъде одобрен от националните правителства и от членовете на ЕП, след което всяка година двете страни решават заедно как да се изразходва годишният бюджет.

Парламентът отговаря също и за последващия контрол дали парите на данъкоплатеца са били използвани по предназначение и за приключване на отчетите, ако е удовлетворен от резултатите. В многобройни случаи той е изисквал по-строги проверки, а през 1999 г. принуждава цялата Комисия да подаде оставка поради нередности в управлението на бюджета.

Парламентът има и правомощието да учреди временна комисия, която да разследва въпрос от обществен интерес. Пример за това е създадената специална комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари.

Освен всичко изброено дотук, ЕП е начело в насърчаването на прозрачност, откритост и обществен достъп по отношение на брюкселската действителност, която понякога напомня на лабиринт. Всеки европейски гражданин има право да изпраща петиции до членовете на Парламента за проблеми с околната среда, спорове с митнически органи, прехвърляне на пенсионни права и други въпроси, стига те да попадат в обхвата на правомощията на Европейския съюз. Гражданите могат да се обръщат и към европейския омбудсман – независима инстанция, назначавана от Парламента – който има право да разследва обвинения в лошо административно управление или злоупотреба с власт от страна на институция на ЕС.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

„Дефиле на младото вино“ в Стария град на Пловдив на 22, 23 и 24 ноември.

По калдъръмените улички, пазещи атмосферата на отминали епохи, под магичното небе на Стария град в Пловдив, ще откриете осемнадесет възрожденски къщи, които с широко отворени врати очакват шестнадесетото издание на „Дефиле на младото вино“ Фестивалът ще се проведе на  22, 23 и 24 ноември. ФЕСТИВАЛНИ ЛОКАЦИИ И УЧАСТНИЦИ Участниците..

публикувано на 19.11.24 в 10:34

Ерол Садъков е перфектният заместник-кмет по транспорта

Новият заместник-кмет на Пловдив с ресор "Транспорт" Ерол Садъков е предложение на Сдружението „Браво, Пловдив“. Преди това Сдружението, което има петима общински съветници, свали доверието си от бившия заместник-кмет Савина Петкова, която също беше негов член. "Той е един от главните двигатели на сдружението ни. Той умее да мотивира хората,..

публикувано на 18.11.24 в 16:10

Ще се случи ли "дигиталното междучасие" в училищата?

Доколко приложима е забраната за използване на смартфони от учениците по време на час и в междучасията. Възможна ли е реализацията на така нареченото " дигитално междучасие " в Пловдив. Отговорите идват от началника на Регионалното управление на образованието Иванка Киркова и директорите на Основно училище "Алеко Константинов" и Националната..

публикувано на 18.11.24 в 15:19

Храната е акцентът в Седмицата на предприемачеството

От днес до 24 ноември се провежда Световната седмица на предприемачеството.  В продължение на 17 години инициативата свързва и насърчава хора от цял свят да развиват своя потенциал и да допринасят за възраждането на предприемаческия дух и иновациите в своите общности.  В България инициативата за включване в тази световна седмица е на..

публикувано на 18.11.24 в 13:01
проф. Румяна Коларова

ГЕРБ и ПП-ДБ си мерят ината и искат да зададат тона

Преговорна среща между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ все още няма, тъй като и двете партии си мерят ината и се опитват да задават тона, да омаловажават  активността на другата партия. Това коментира политолога Румяна Коларова. Тя добави, че това е неприятно за гледане, както и че е контрапродуктивно що се отнася до резултатността. Коментира още, че..

публикувано на 18.11.24 в 11:01