Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо тези избори са различни и за какво гласуваме?

Днес е последният ден от изборите за Европейски парламент(ЕП). С вота си гласоподавателите имат възможността да повлияят върху бъдещия политически курс на Европейския съюз(ЕС). Избират се 751 депутати на ЕП, които ще представляват интересите на над 500 милиона граждани в 28 държави членки  през следващите пет години.

Кампанията за евроизбори 2014 протече под мотото „Този път е различно”. Защо обаче? Съгласно договора от Лисабон от 2009 година, за първи път резултатите от изборите за Европейски парламент ще се вземат предвид, когато държавите – членки номинират новия председател на Европейската комисия, който ще наследи Жозе Мануел Барозу през есента на 2014 г. Кандидатът трябва да бъде одобрен с абсолютно мнозинство от членовете на ЕП- 376 от общо 751. Ако бъде одобрен, той се счита за„избран“ от Парламента, а ако не бъде - държавите членки трябва да издигнат нова кандидатура.

Според Огнян Златев -  ръководител на представителството на Европейската комисия в София, изборът, който правим с гласа си за председател на ЕК е много важен.

Тези избори ще дадат възможност на европейските граждани ясно и отчетливо да кажат в каква Европа искат да живеят: дали такава, която е общ дом на над 500 милиона човека с цялото й културно и езиково разнообразие или да се върнем в онези предишни времена, в които всеки се затваряше в един двор и не искаше да общува със своя съсед”, подчерта той.

Дейността на Европейската комисия има значение за всички държави –членки, категоричен е в тази връзка е говорителят на Европейската комисия в България Христо Христов.

Ако допреди години все още можеше да се мисли, че националните работи са си национални, а европейските-европейски, то финансовdта криза и рискът, на който беше изложена цяла Европа, убедиха всички, че заедно сме по-силни”,  коментира той.

В последния ден от изборите за ЕП, важен е и въпросът за работата на институцията, за която всъщност гласуваме.  Основните задължения на членовете на Парламента са определянето на законите, които оказват влияние върху ежедневието на европейските граждани и на годишния бюджет на ЕС – правомощия, които той споделя със Съвета на министрите , съставен от 28 национални правителства на ЕС в система, подобна на двукамарна.

Едно от важните законодателни правомощия на институцията е необходимостта от одобрението й за всяко разширяване на ЕС, както и за сключването на търговски или други споразумения с държави извън съюза.

Освен това, ЕП има изключителни бюджетни правомощия: всички европейски политики като селското стопанство, регионалното развитие, енергетиката, транспорта, околната среда, помощта за развитие и научните изследвания получават финансиране от ЕС. За тази цел, дългосрочният бюджет за разходите на Съюза трябва да бъде одобрен от националните правителства и от членовете на ЕП, след което всяка година двете страни решават заедно как да се изразходва годишният бюджет.

Парламентът отговаря също и за последващия контрол дали парите на данъкоплатеца са били използвани по предназначение и за приключване на отчетите, ако е удовлетворен от резултатите. В многобройни случаи той е изисквал по-строги проверки, а през 1999 г. принуждава цялата Комисия да подаде оставка поради нередности в управлението на бюджета.

Парламентът има и правомощието да учреди временна комисия, която да разследва въпрос от обществен интерес. Пример за това е създадената специална комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари.

Освен всичко изброено дотук, ЕП е начело в насърчаването на прозрачност, откритост и обществен достъп по отношение на брюкселската действителност, която понякога напомня на лабиринт. Всеки европейски гражданин има право да изпраща петиции до членовете на Парламента за проблеми с околната среда, спорове с митнически органи, прехвърляне на пенсионни права и други въпроси, стига те да попадат в обхвата на правомощията на Европейския съюз. Гражданите могат да се обръщат и към европейския омбудсман – независима инстанция, назначавана от Парламента – който има право да разследва обвинения в лошо административно управление или злоупотреба с власт от страна на институция на ЕС.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Николай Гюров

Законът за автомобилните превози ощетява Пловдив

Законът за автомобилните превози ощетява пловдивчани, предупреждава общинският съветник Николай Гюров в интервю за Радио Пловдив Новите промени в Закона за автомобилните превози, приети от Народното събрание, ще се отразят неблагоприятно на пловдивчани – това заяви в ефира на Радио Пловдив общинският съветник Николай Гюров от..

публикувано на 07.11.25 в 16:56

Михаил Щербак в "Добро утро, ден"

Тази година Радио Пловдив празнува 70 години от  първото ефирно излъчване. Гостът ни в "Добро утро, ден" , създател на сайта "Предавател", обаче намери данни за първите му стъпки още през 30-те годинина миналия век. С него говорим за "златните" години на радиото, когато оркестри на живо са забавлявали аудиторията, за предизвикателствата днес и за..

обновено на 07.11.25 в 16:43

Корупционна схема прозира около особения управител на "Лукойл"

Народното събрание решава дали да назначи особен управител на "Лукойл Бургас". Решението се очаква до края на деня.  "Меко казано за мен това е скандално, тъй като предоставя на управителя изключителни правомощия без съдебен или административен контрол, което може да доведе до фалит или източване на компанията! Не говоря само за "Лукойл" - Бургас, а..

обновено на 07.11.25 в 16:01
Явор Куюмджиев

Опасно е особеният управител да продава активите на "Лукойл"

Държавата поема контрола над „Лукойл“.  По спешност парламентът реши да постави рафинерията в Бургас под управлението на особен управител, след като САЩ отказаха на швейцарската компания, купувач на международните активи на „Лукойл“, определяйки я като марионетка на Кремъл. Особеният управител ще има изключителни правомощия – решенията му няма..

публикувано на 07.11.25 в 15:25

Опасявам се управляващите да не доведат "Лукойл" до сценария "Булгартабак"

"Всеобщо е убеждението, че този бюджет е инструмент за оцеляване", каза в Карлово президентът Румен Радев. Той очаква да види крайните параметри на финансовата рамка на държавата. Според Радев в бюджета няма стимули за растеж на икономиката, а по-скоро задушаване.  Държавният глава смята, че е..

публикувано на 07.11.25 в 11:54