Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо тези избори са различни и за какво гласуваме?

Днес е последният ден от изборите за Европейски парламент(ЕП). С вота си гласоподавателите имат възможността да повлияят върху бъдещия политически курс на Европейския съюз(ЕС). Избират се 751 депутати на ЕП, които ще представляват интересите на над 500 милиона граждани в 28 държави членки  през следващите пет години.

Кампанията за евроизбори 2014 протече под мотото „Този път е различно”. Защо обаче? Съгласно договора от Лисабон от 2009 година, за първи път резултатите от изборите за Европейски парламент ще се вземат предвид, когато държавите – членки номинират новия председател на Европейската комисия, който ще наследи Жозе Мануел Барозу през есента на 2014 г. Кандидатът трябва да бъде одобрен с абсолютно мнозинство от членовете на ЕП- 376 от общо 751. Ако бъде одобрен, той се счита за„избран“ от Парламента, а ако не бъде - държавите членки трябва да издигнат нова кандидатура.

Според Огнян Златев -  ръководител на представителството на Европейската комисия в София, изборът, който правим с гласа си за председател на ЕК е много важен.

Тези избори ще дадат възможност на европейските граждани ясно и отчетливо да кажат в каква Европа искат да живеят: дали такава, която е общ дом на над 500 милиона човека с цялото й културно и езиково разнообразие или да се върнем в онези предишни времена, в които всеки се затваряше в един двор и не искаше да общува със своя съсед”, подчерта той.

Дейността на Европейската комисия има значение за всички държави –членки, категоричен е в тази връзка е говорителят на Европейската комисия в България Христо Христов.

Ако допреди години все още можеше да се мисли, че националните работи са си национални, а европейските-европейски, то финансовdта криза и рискът, на който беше изложена цяла Европа, убедиха всички, че заедно сме по-силни”,  коментира той.

В последния ден от изборите за ЕП, важен е и въпросът за работата на институцията, за която всъщност гласуваме.  Основните задължения на членовете на Парламента са определянето на законите, които оказват влияние върху ежедневието на европейските граждани и на годишния бюджет на ЕС – правомощия, които той споделя със Съвета на министрите , съставен от 28 национални правителства на ЕС в система, подобна на двукамарна.

Едно от важните законодателни правомощия на институцията е необходимостта от одобрението й за всяко разширяване на ЕС, както и за сключването на търговски или други споразумения с държави извън съюза.

Освен това, ЕП има изключителни бюджетни правомощия: всички европейски политики като селското стопанство, регионалното развитие, енергетиката, транспорта, околната среда, помощта за развитие и научните изследвания получават финансиране от ЕС. За тази цел, дългосрочният бюджет за разходите на Съюза трябва да бъде одобрен от националните правителства и от членовете на ЕП, след което всяка година двете страни решават заедно как да се изразходва годишният бюджет.

Парламентът отговаря също и за последващия контрол дали парите на данъкоплатеца са били използвани по предназначение и за приключване на отчетите, ако е удовлетворен от резултатите. В многобройни случаи той е изисквал по-строги проверки, а през 1999 г. принуждава цялата Комисия да подаде оставка поради нередности в управлението на бюджета.

Парламентът има и правомощието да учреди временна комисия, която да разследва въпрос от обществен интерес. Пример за това е създадената специална комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари.

Освен всичко изброено дотук, ЕП е начело в насърчаването на прозрачност, откритост и обществен достъп по отношение на брюкселската действителност, която понякога напомня на лабиринт. Всеки европейски гражданин има право да изпраща петиции до членовете на Парламента за проблеми с околната среда, спорове с митнически органи, прехвърляне на пенсионни права и други въпроси, стига те да попадат в обхвата на правомощията на Европейския съюз. Гражданите могат да се обръщат и към европейския омбудсман – независима инстанция, назначавана от Парламента – който има право да разследва обвинения в лошо административно управление или злоупотреба с власт от страна на институция на ЕС.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Индия и Пакистан имат ядрени оръжия и конфликтът им е опасен

Военният сблъсък между Индия и Пакистан създава поводи за тревога в международен план и с факта, че става дума за две ядрени държави, коментира експертът по международни отношения и геополитика професор Румен Кънчев. Той се спира и на двустранната дипломация по убеждаването на всички страни от ЕС да подкрепят начало на преговори за членство на Украйна..

публикувано на 07.05.25 в 15:44

БЧК награди 30 доброволци в навечерието на 8-ми май

Най – активните доброволци и заслужили деятели на Българския червен кръст в Пловдив бяха наградени на церемония в Малката базилика по повод Световния ден на червения кръст и Червения полумесец. Той се отбелязва всяка година на 8 май в памет на основоположника на хуманитарното движение – швейцарския хуманист Анри Дюн а н. Той е роден на тази дата..

публикувано на 07.05.25 в 13:39

Вотовете на недоверие се обезцениха и вече са театрални

След поредната ваканция депутатите се връщат в пленарна зала. Какво свършиха до тук, какво се очаква от законотворството им, както и дали ще има нов вот на недоверие преди юни, говорим с политолога д-р  Теодор Славев . Политологът отбеляза в началото на разговора, че законодателната програма на НС не е особено богата, като пленарните сесии са..

публикувано на 07.05.25 в 10:43

Дано новият папа съчетае качествата на тримата последни

От Италия включваме монсеньор  Йовко Пищийски , служител в Държавния секретариат на Ватикана, с него говорим  за конклава (под ключ), който ще избере новия глава на Римокатолическата църква. Йовко Пищийски каза в началото, че процедурата започва с литургия, където всички 133 кардинали ще се помолят, за да може Светият Дух да ги озари и те да..

публикувано на 07.05.25 в 09:47

Скандалът Ф-16 показа проблем със сигурността на информацията

Полковникът от резерва и председател на Съюза на офицерите от разерва "Атлантик" не е привърженик на парадите, въпреки че на 6 май се вълнува от спомените и принадлежността си към армията. Според него обаче те са инерция и отживелица, характерна повече за тоталитарните държави. Те ангажират твърде сериозен и неоправдан ресурс, а отделно от това..

обновено на 06.05.25 в 19:45