България се намира в зона на висок външен риск

Антони Гълъбов: Нека да разширим още малко картината, за да изчистим образа. Първата голяма промяна е в самата външна среда за сигурност, това е от миналата година от новата фаза в доктрината Путин, анексирането на Крим, военните действия в Източна Украйна. Другият елемент разбира се е разрастването на ислямския тероризъм и всичко това, което се случва в Близкия изток – войната в Сирия и т. н. 

Следващият елемент, който е също много важен, е предложението на България от миналата седмица до Европейската комисия за друг дизайн за развитие на енергопреносната мрежа, имам предвид т. н. газов хъб. Газовият разпределител, който предлага България е да има на входа на европейското пространство, така че ако Русия реши все пак да изгради тръбата по дъното на Черно море там, където  тръбата влиза на европейско пространство  да има такъв газов разпределител, който да е наша собственост и от там нататък вече да се свързват доставките с останалите газопреносни мрежи на територията на Югоизточна Европа. 

Така, че, да, първото важно  нещо е това, че позицията на България стана видима доколкото България в известен смисъл се намира в силовото поле на двата най-големи стратегически риска, които се разгръщат в момента в международните отношения поне в тази част на света. Така че позицията на България, това което страната прави, възможността тя да бъде по някакъв начин по-добре интегрирана по-дълбоко в Европейския съюз е най-голямото предизвикателство.

Аз вчера публикувах една статия във в. „Труд” по повод на газовия разпределител и това, което ми прави впечатление е, че за първи път България се опитва да артикулира ясно собствения си интерес. Нашият интерес е всъщност не да има руски газопровод на територията на страната, а газопреносната система да бъде българска и ние да сме в състояние да участваме активно в този процес.

Р. П.: Да, но пък в същото време премиерът Бойко Борисов твърди, че България е поставена в особена ситуация – тя се нуждае от помощ, помощ, която беше обещана и от Германия, но само в рамките на експертизата.

А. Г.: Така, това е другият разказ на същото, за което говорим. Всъщност, когато България заяви, че има нужда от Европа и когато България заяви собствения си интерес това вече е достатъчно основание за задействане на редица и дипломатически, и политически механизми на Европейския съюз за подкрепа. В това отношение не смятам, че не би трябвало да се подценява решението на Германия да предоставя експертна помощ, защото очевидно е, че в предишни години като започнем още от края на 2006 г., когато България наведнъж заяви 6 проекта с Русия и от стратегическо значение, т. н. Голям шлем, всъщност през всички тези години  трябва да признаем, че българските експерти, които се занимават с енергетика и въпросите, които са изключителен интерес на Русия винаги са руски възпитаници. Това са или хора, завършили в Съветския съюз или много тясно свързани с руските интереси. Така че в това отношение ние имаме нужда и от експертиза, която е с европейски произход и която би могла ясно да артикулира българския интерес спрямо интереса на Русия.

Р. П.: А как ще тълкувате думите на Меркел, че ЕС не се е отказал от проекта Южен поток? Задавам ви този въпрос, тъй като колегите в Германия тълкуваха тези думи като затопляне на отношенията между Германия и Русия. Възможно ли е обаче това още повече в дневния ред на ЕС?

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.