Един казус, който поставя много въпроси пред дилемата – варварство или цивилизация, или всъщност и двете в дуел, защото след обезглавените хора Ислямска държава започна да обезглавява и успя да направи това с хилядолетни културни паметници. За това ще разговаряме с проф. Тодор Кръстев – почетен председател на Българския национален комитет на ИКОМОС.
Един разговор, който ще осъществим с него за сринатите антични градове, който в никакъв случай не е разказ за религиите, нито за историята, а само за един страх и самоунищожение. Какво изтри светът от паметта си и ще успее ли всъщност да опази достойнството си в своя цивилизационен ход през гранатите и руините? Задавам този въпрос на проф. Кръстев.
И конкретно на въпроса – човечеството осъзна себе си доста по-бедно само през последните 48 часа.
Тодор Кръстев: Между специалистите по опазване на културното наследство има една такава фраза – културното наследство е винаги на границата на застрашавано. То е постоянно застрашавано – от времето, от климата, от природните катастрофи и бедствия, земетресения, наводнения, стихийни пожари, от липсата на средства за опазване, от човешко невежество или алчност, от погрешни политики за опазване. Например днешните примери за строителство на измислени крепости у нас нарушава автентичността на наследството, което е най-ценното му качество и това също е вид опасност. Ако трябва да продължа от човешки военни конфликти, в които културното наследство е обикновено най-уязвимата пряка или странична жертва – вземете разрушаването на историческия център на Варшава, на Дрезден, на Ротердам и пр. по време на Втората световна война, или в по-ново време на моста в Мостар, или мародерството в музея в Багдад по време на войната в Ирак. По време на Втората световна война човечеството изведнъж осъзна колко крехко нещо е наследството и за една нощ могат да загинат цели градове, да бъдат изтрити спомени на стотици поколения и след това се родиха международните конвенции, харти, национални закони – т. е. цивилизованият свят прие правила за самосъхранение. Но като че ли няма нищо по-брутално от умишленото и целенасоченото унищожаване на културни ценности поради верска или етническа нетърпимост. Тогава всякакви международни договори, закони и пр. са безсилни. Не за пръв път сме свидетели на това през последните години.
Поне засега лятото не носи успокоение по отношение на цените. Според икономиста Румен Гълъбинов това, което става в България в момента с цените на някои стоки, не е изолиран случай в сравнение с цяла Европа и различни други държави, също от Европейския съюз. Т.е. има както сезонни и външни фактори, така и натиск върху пазара на някои от масово..
Удачно ли е предложението на МОН за нов формат на изпитите по математика след седми клас , в който да се включат въпроси от предметите физика, химия и биология? Темата развълнува много от родителите, които си притесниха, че освен уроци по математика, децата им ще трябва да ходят и по тези предмети. До колко удачен е този вариант?..
Топлото време има положителни и отрицателни страни за сърдечно-съдовото здраве на хората. Ефектът не е еднозначен. Положителните страни са свързани с намаляване на артериалното налягане. Много от пациентите са забелязали, че през лятното време те намаляват дозите на лекарствата, трябва да очакват такъв ефект и ако е необходимо, да се..
Законът за агрохранителната верига няма да промени крайните цени за потребителите. Това заяви пред Радио Пловдив управителят на борсата в Първенец Илия Гатев . Според него, държавата трябва да направи реална статистика на стоките, които се произвеждат в България и да се прецени дали може да се изпълни този закон. Едно от..
Глобалната сигурност, петролните доставки, политическите решения по време на нестабилост коментира в прогрма "Точно днес" Йордан Божилов от Софийския форум за сигурност. Относно новината, съобщена от американския президент Доналд Тръмп, че войната между Израел и Иран ще приключи, експертът посочи, че е умерен оптимист. По думите му това, което е..
Разкъсана облачност
Ясно