Един казус, който поставя много въпроси пред дилемата – варварство или цивилизация, или всъщност и двете в дуел, защото след обезглавените хора Ислямска държава започна да обезглавява и успя да направи това с хилядолетни културни паметници. За това ще разговаряме с проф. Тодор Кръстев – почетен председател на Българския национален комитет на ИКОМОС.
Един разговор, който ще осъществим с него за сринатите антични градове, който в никакъв случай не е разказ за религиите, нито за историята, а само за един страх и самоунищожение. Какво изтри светът от паметта си и ще успее ли всъщност да опази достойнството си в своя цивилизационен ход през гранатите и руините? Задавам този въпрос на проф. Кръстев.
И конкретно на въпроса – човечеството осъзна себе си доста по-бедно само през последните 48 часа.
Тодор Кръстев: Между специалистите по опазване на културното наследство има една такава фраза – културното наследство е винаги на границата на застрашавано. То е постоянно застрашавано – от времето, от климата, от природните катастрофи и бедствия, земетресения, наводнения, стихийни пожари, от липсата на средства за опазване, от човешко невежество или алчност, от погрешни политики за опазване. Например днешните примери за строителство на измислени крепости у нас нарушава автентичността на наследството, което е най-ценното му качество и това също е вид опасност. Ако трябва да продължа от човешки военни конфликти, в които културното наследство е обикновено най-уязвимата пряка или странична жертва – вземете разрушаването на историческия център на Варшава, на Дрезден, на Ротердам и пр. по време на Втората световна война, или в по-ново време на моста в Мостар, или мародерството в музея в Багдад по време на войната в Ирак. По време на Втората световна война човечеството изведнъж осъзна колко крехко нещо е наследството и за една нощ могат да загинат цели градове, да бъдат изтрити спомени на стотици поколения и след това се родиха международните конвенции, харти, национални закони – т. е. цивилизованият свят прие правила за самосъхранение. Но като че ли няма нищо по-брутално от умишленото и целенасоченото унищожаване на културни ценности поради верска или етническа нетърпимост. Тогава всякакви международни договори, закони и пр. са безсилни. Не за пръв път сме свидетели на това през последните години.
К акво можем да очакваме в отношенията между САЩ и Украйна и как те оказват влияние върху света и ЕС? Темата коментира в програма "Ден след ден" експертът по международна сигурност Симеон Николов. Според него света се намираме в повратна точка и ставащото е разтърсило основата на политическите отношения от втората световна война насъм като..
"В момента ставаме свидетели на действия, които са в отговор на много бързо развилите се събития от последните 2-3 седмици след встъпването в длъжност на Доалд Тръмп и новата американска администрация". Това каза Мария Симеонова, която ръководи софийския офис на Европейския съвет за външна политика, за плана за превъоръжаване на Европа на стойност..
Повече от две десетилетия обществото ни е в очакване на приемане на закон за доброволчеството. Три законопроекта се разглеждат в парламентарните групи на Народното събрание. Ще имаме ли най-сетне закон за доброволчеството и има ли опасност регламентирането на дейността да доведе до злоупотреби? Според Георги Влайков от ДФ "Аварийно спасяване"..
Над 50 бални рокли и костюми са събрани в Асеновград в рамките на благотворителна инициатива в подкрепа на абитуриенти, които нямат възможност да си купят скъп тоалет за бала. Кампанията е организирана по идея на асеновградчанката Айтен Мехмедкьова и Народно читалище „Родолюбие“. Официалните дрехи се събират в читалището, а от утре - 5 март, те..
Място за неутралитет във войната Русия – Украйна няма. Нещата са ясни – или с Русия, или с Европа. У нас някои си въобразяват, че могат да направят специални отношения с Тръмп и да вкарат своята проруска позиция под крилото на новия тръмпизъм. Това е много наивно, защото Тръмп нищо не може да предложи. Той е в режим на нов цикъл на изолация...
Ясно
Разкъсана облачност