Един казус, който поставя много въпроси пред дилемата – варварство или цивилизация, или всъщност и двете в дуел, защото след обезглавените хора Ислямска държава започна да обезглавява и успя да направи това с хилядолетни културни паметници. За това ще разговаряме с проф. Тодор Кръстев – почетен председател на Българския национален комитет на ИКОМОС.
Един разговор, който ще осъществим с него за сринатите антични градове, който в никакъв случай не е разказ за религиите, нито за историята, а само за един страх и самоунищожение. Какво изтри светът от паметта си и ще успее ли всъщност да опази достойнството си в своя цивилизационен ход през гранатите и руините? Задавам този въпрос на проф. Кръстев.
И конкретно на въпроса – човечеството осъзна себе си доста по-бедно само през последните 48 часа.
Тодор Кръстев: Между специалистите по опазване на културното наследство има една такава фраза – културното наследство е винаги на границата на застрашавано. То е постоянно застрашавано – от времето, от климата, от природните катастрофи и бедствия, земетресения, наводнения, стихийни пожари, от липсата на средства за опазване, от човешко невежество или алчност, от погрешни политики за опазване. Например днешните примери за строителство на измислени крепости у нас нарушава автентичността на наследството, което е най-ценното му качество и това също е вид опасност. Ако трябва да продължа от човешки военни конфликти, в които културното наследство е обикновено най-уязвимата пряка или странична жертва – вземете разрушаването на историческия център на Варшава, на Дрезден, на Ротердам и пр. по време на Втората световна война, или в по-ново време на моста в Мостар, или мародерството в музея в Багдад по време на войната в Ирак. По време на Втората световна война човечеството изведнъж осъзна колко крехко нещо е наследството и за една нощ могат да загинат цели градове, да бъдат изтрити спомени на стотици поколения и след това се родиха международните конвенции, харти, национални закони – т. е. цивилизованият свят прие правила за самосъхранение. Но като че ли няма нищо по-брутално от умишленото и целенасоченото унищожаване на културни ценности поради верска или етническа нетърпимост. Тогава всякакви международни договори, закони и пр. са безсилни. Не за пръв път сме свидетели на това през последните години.
Новината за изграждането на заводите за барут и боеприпаси в Кърнаре от германския концерн „Райнметал“ и ВМЗ–Сопот е положителна и извежда България на нови позиции и пазари в отбранителната индустрия, коментира пред Радио Пловдив Валентин Радев – председател на Сдружението на специалистите по боеприпасите, бивш министър на МВР и зам.-военен..
Повишаването на минималната работна заплата трябва непременно да бъде подплатено с качество на съответния труд и с производителност на труда, не механично, каза в предеването "Точно днес" заместник- председателят на БХРА Атанас Димитров. "Има една поговорка, че едно магаренце може да бъде от товарено с 500 кг твар. Ако го натоварите с 600 или с 700..
Широко налаганата напоследък теза, че държавните служители са прекалено много и всяка година нарастват по същество не е вярна. Това не е нищо повече от поредната неолиберална опорка, която цели да отслаби държавата и нейната роля в икономическите процеси, гласи позиция на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ. По техни..
Разходът на топлинна енергия ще се изчислява по нови правила, след като и българският, и Европейският съд отмениха използваната досега формула. Не разбирам защо трябва да се прави драма от тези решения, вместо да се търси на-лесния начин, коментира за БНР Пловдив енергийният експерт и бивш зам.-министър на енергетиката Еленко Божков. По думите му..
Не е редно през бюджета на здравната каса да се заплаща труда на медицинския персонал, заяви адвокат Пламен Таушанов член на Надзора на Касата от квотата на пациентските организации, който единствен е гласувал "против" параметрите на бюджета на здравната каса за 2026 г. Подчерта още, че това е незаконосъобразна практика, която продължава вече..
Разкъсана облачност
Ясно