Ако сте чували за стратегията за нулевите отпадъци и за това, че най-добрият отпадък е онзи, който не се създава, вероятно си давате сметка, че нещо много основно трябва да се промени в представите ни за нещата, които ежедневно изхвърляме като ненужни.
Защото наред с „безобидния” боклук в и до кофите за смет попадат много други различни неща – от батерии и всякаква електроника до – храна.И ако за първите светът заговори активно още през 2012 г. зато за опасни замърсители за околната среда, заради вредните елементи, които те съдържат: неон, живак, азбест, то изхвърляната в гигантски количества храна остана абсолютно пренебрегната тема. Това е много опасно, защото когато ние задоволяваме основните си потребности с предлаганото от от подредения ни живот изобилие в лъскави опаковки, се превръщаме в негови жертви.
Годишно само страните от ЕС изхвърлят 90 млн тона храна – количество, което се съдържа в наредени в плътна редица около екватора ТИРове. Това са плодове, зеленчуци с размери извън определените от фирмите стандарти, гигантски количества мляко, месо, консерви с изтичащи срокове на годност, полуфабрикати, готова храна, която просто отива в зейналите контейнери на боклука, излизайки от супермаркетите. За търговските вериги това е много по-рентабилно, защото повторната обработка изисква допълнителна работна ръка. Хранителни отпадъци, примесени с пластмаса, найлони, метал. Метанът, който тези купища храна отделят, има 25 пъти по-вредно въздействие от въглеродния диоксид върху озоновия слой. Статистиката отчита 30% увеличение на проявите на екстремно време от началото на 21 век, а на науката дължим знанието, че 50% от причините за климатичните промени се дължат на съдържащия се в тоновете изхвърлена храна метан.
За да направи документалния си филм, който смая света и който ще бъде показан през април и в България, режисьорът-сценарист Валентин Турн посещава много мащабни търговски вериги в Германия, Америка, Франция, Япония, Африка. Зад кадрите с изритите стелажи хранителни продукти прозират десетки човешки истории за алчност, бедност и глад, без оглед на религия и цвят на кожата. Те са поставени в рамката на две антагонистични истини: всяко второ дете в света умира от глад и разсипничеството на задоволените общества. Въпросът – възможно ли е количествата излишна храна , вместо към боклука, да променят пътя си, като бъдат преработени и отпадъкът остане нищожен и оползотворен за енергия например, получава отговор: да, възможно е! Сома че от тук следва и друг въпрос – по-труден – ще се случи ли това и на каква цена?
Валентин Турн е германски документалист, автор на книги, получил световно признание с лентата си „Вкусът на отпадъците”. Следва география, етнология и политика и твърди : „Живеем в свят на крайности – на свръхпроизводство и на глад, на разхищение и на липса”. Повече чуйте в звуковия файл:
В събота и неделя в Пазарджик предстоят 2 големи кампании на сдружението "Добро сърце". В центъра на града, на „Тортата“, ще бъдат раздадени над 2000 хляба, разказа Георги Янакиев от сдружение „Добро сърце“. "Кампанията "Никой не е по-голям от хляба" цели да покажем на хората, че не е лошо да се дарява. Кампания от хората за хората – да..
Какво губи националната икономика, пренебрегвайки постиженията на българските учени? Защо бизнесът у нас не е иновативен и купува нови технологии от Запад, вместо български разработки? Според проф. Калоян Петров, директор на Института по инженерна химия към БАН, това невинаги е така, но в общия случай предприемачите предпочитат да купуват..
Средства за инвитро процедури са насочени към земеделците – това е манипулация, която измества фокуса от важни теми в държавата, категорични са от Национална асоциация на зърнопроизводителите. Те са и в стачна готовност, заради липсващи средства в проектобюджета за догодина, които са ключови за стабилността на сектора. Става дума за два..
С близо две трети се очаква да е по-малък бюджетът на програмата „Грижа в дома“ за следващата година, съобщи Веселина Ботева, която ръководи дирекция „Социална политика“ в община Пловдив. Тя припомни, че по проекта вече 5 години се осигурява патронажна грижа на самотно живеещи възрастни хора. Проектът, който е финансиран по Оперативна програма..
Има опасност Кукленият театър в Пловдив да влезе в следващата година с 200 000 лева неразплатени средства към доставчици на услуги, каза в предаването „Точно днес“ директорът му Петър Влайков. Причината е, че те не се отпускат от министерството на културата, въпреки че са част от тазгодишния бюджет. Проблемът се повтаря от миналата..