Крайно време е да прочетем историята си от българска гледна точка

В края на седмицата на книжния пазар се появи ново атрактивно за читателите заглавие на автор, когото познаваме като водещ журналист и активен блогър – Иво Инджев, а книгата е трета от поредицата „Течна дружба”.  

България и Русия – в прегръдка  или в опозиция от дистанцията на времето на демократичните промени, хибридната война и пост комунистическите планове за енергийно сътрудничество. Иво Инджев – събеседник в предстоящия разговор:

Може ли една книга да влезе в ролята на средство за отбрана и ако да, то срещу какво, г-н Инджев?

Иво Инджев: Аз я наричам „средство за самоотбрана”, защото България  е обект на изключителна информационна атака от страна на Русия, като в едно се комбинират вековни вече лъжи и митове за българо-руските отношения с  тяхното осъвременяване като „Москва подготвя опорни точки и ги поднася на петата си колона  България за употреба срещу евроатлантическата същност на нашата страна. В крайна сметка целта е, ако не  България да бъде извадена от ЕС и НАТО, то поне да бъде разклатена достатъчно, за да служи като негативен пример в пропагандната кампания на Русия срещу други кандидати за членство в тези две организации.

Р.П. Книгата ви излиза в едно много актуално време след последната пресконференция на руския президент с отговор на въпроси за начина, по който се развиват събитията на световната карта с притеснителни анонси. Кажете обаче каква е базата, на която се конструира другата Ви гледна точка към утвърдената през историческото време емоционална връзка Русия-България,  която мнозина от слушателите не възприемат само като клишето „вечна дружба” от времето на соца.....

Иво Инджев:......ами то съществува емоционална връзка между надзирателя и онзи в килията, която е известна като „шведски синдром” също така от едно събитие с отвличане от шведското посолство от терористи преди доста години...за съжаление истината за отношенията е не просто потулена, а изкривена до такава степен, че чак е превърната една лъжа в институция в България. Аз предлагам за краткост на слушателите да се замислят  върху няколко неща. Едното е защо Русия не споменава по никакъв начин България и българите, когато идва на балканския полуостров да воюва с Турция, а говори само за прадославни и славяни. Каква друга може да е идеята, освен да присъедини тези територии и населението, което живее на тях, към Руската империя? Самото намерение да бъдат освобождавани българи не съществува по документи.Не съществува и в прокламацията за обявяване на война от страна на Русия на Турция. Второ обстоятелство: защо толкова много години ужасно много настояват проруските среди у нас, както и самата Русия да лъжат за броя на руските жертви? Не им ли е достатъчно  да е имало 7 000 убити, каквато е официалната статистика във войната /аз се позовавам на руските медицински архиви/ плюс много други загинали /не искам да цитирам по памет,  за да не се хващат моите опоненти за грешки и запетайки. Защо вече близо век ни говорят за близо 200 000 умрели за българската свобода руснаци? Първо не са само руснаци, защото руската империя е била многонационална, второ не са 200 000, а са поне 120 или 20 пъти по-малко, трето: българските жертви и това е нещо ново, което ще прочете българската публика  с моята аргументация, българските жертви са многократно по-големи на глава от населението. Само опълченците, които са загинали, са 5-6 хиляди в бой. Тезата ми е българска – трябва да четем тези събития – Русия идва не в България, идва в „територия” и българите много скоро са си дали сметка за това. Повече чуйте от звуковия файл: