„Очевидно има пауза в отношенията между двете институции". Така коментира в интервю за Радио Пловдив богословът д-р Мариян Стоядинов искането на Българската православна църква \БПЦ\ от Народното събрание да търси нейното мнение при обсъждането на закони, които имат връзка с “развитието на човешката личност, Христовото учение и християнската нравственост“.
В отворено писмо патриарх Неофит отбеляза, че Църквата не е била попитана за мнение по обсъждания Закон за предучилищното и училищното образование. Представители на организацията не са били поканени и на двете четения на закона в парламентарната комисия по образованието и науката. В писмото си Патриарх Неофит припомни още, че Светият Синод от години поставя въпроса за въвеждането на вероучение в българските училища.
По думите на богослова, напълно естествено е БПЦ да поиска възстановяването на сътрудничеството между двете институции в това управление на страната.
„Църквата и държавата изглеждат като две напълно различни вселени. За БПЦ е нормално да има цар, народът да е благочестив и православен, докато в държавата – другата паралелна реалност, нещата се сменят на всеки 4 - ти години. Образованието ни е функция не само на ресорното министерството, а и на някаква политическа воля, дори и на световната банка. В този смисъл е логично Църквата да търси в лицето на държавата един константен партньор. Отсреща обаче такъв няма", отбеляза Стоядинов.
Той подчерта, че колкото и да са променливи нещата в държавата, трябва да се запазят трайните християнски и духовни ценности и точно в това се състои ролята на Църквата.
По отношение на отново поставения въпрос за въвеждането на вероучение в българските училища, богословът заяви, че е напълно нормално БПЦ да иска това:
„Единственото място, където в светското образование в България се говори за религия, това е висшето образование – в богословските факултети и катедри, а сферата, където няма подобно сътрудничество е именно периодът - от детската градина до 12 клас".
Изказването на министъра на образованието Тодор Танев, според който въпроса за въвеждане на вероучение в българското училище трябва да има широко обществено обсъждане и сериозен разговор, Мариян Стоядинов коментира така:
„Четейки между редовете, министърът казва: няма да стане, както искате, дори няма да стане както ние си мислиме, защото всъщност ние не знаем какво искаме. Т.е. вие искате нещо, но не сте единствените. И заедно с вас на масата ще седне световната банка, неправителствените организации, останалите вероизповедания и всички останали, които имат какво да кажат по темата. За държавата и чиновниците в МОН религиозната тематика е някаква митична гора, в която има мечки, вълци, таласъми и какво ли не още, и те казват: ние не искаме да влизаме вътре. Те се пазят като дявол от тамян от подобна реалност. И когато църквата им казва - няма нищо страшно, ние сме там от хиляда, две хиляди години, те казват- а, не, чакайте, ще съберем една по-голяма дружина, ще дойдат дървосекачи, бракониери, трети, четвърти, пети, десети и тогава ще решим да влизаме в гората. Но реално никой не влиза - вече двайсет и повече години".
Според богословът, темата за въвеждането на вероучение в българските училища се подема от всеки министър на образованието в годините назад.
„За да се вземе решение обаче, трябва смелост, визия и воля. Такива обаче в момента няма".
Мариян Стоядинов коментира още, че няма "политическо време управниците да вникнат в християнските и духовни ценностти, защото докато някой се ориентира за какво става дума, мандатът му свършва и идва някой който започва да се учи от нула".
"По този начин духовността, която е люлка на всяка цивилизация, култура и образованост, е оставена на индивидуално оцеляване, решение и избор", категоричен е той.
..................
Цялото интервю с богослова д-р Мариян Стоядинов можете да чуете в прикачения звуков файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...