„Очевидно има пауза в отношенията между двете институции". Така коментира в интервю за Радио Пловдив богословът д-р Мариян Стоядинов искането на Българската православна църква \БПЦ\ от Народното събрание да търси нейното мнение при обсъждането на закони, които имат връзка с “развитието на човешката личност, Христовото учение и християнската нравственост“.
В отворено писмо патриарх Неофит отбеляза, че Църквата не е била попитана за мнение по обсъждания Закон за предучилищното и училищното образование. Представители на организацията не са били поканени и на двете четения на закона в парламентарната комисия по образованието и науката. В писмото си Патриарх Неофит припомни още, че Светият Синод от години поставя въпроса за въвеждането на вероучение в българските училища.
По думите на богослова, напълно естествено е БПЦ да поиска възстановяването на сътрудничеството между двете институции в това управление на страната.
„Църквата и държавата изглеждат като две напълно различни вселени. За БПЦ е нормално да има цар, народът да е благочестив и православен, докато в държавата – другата паралелна реалност, нещата се сменят на всеки 4 - ти години. Образованието ни е функция не само на ресорното министерството, а и на някаква политическа воля, дори и на световната банка. В този смисъл е логично Църквата да търси в лицето на държавата един константен партньор. Отсреща обаче такъв няма", отбеляза Стоядинов.
Той подчерта, че колкото и да са променливи нещата в държавата, трябва да се запазят трайните християнски и духовни ценности и точно в това се състои ролята на Църквата.
По отношение на отново поставения въпрос за въвеждането на вероучение в българските училища, богословът заяви, че е напълно нормално БПЦ да иска това:
„Единственото място, където в светското образование в България се говори за религия, това е висшето образование – в богословските факултети и катедри, а сферата, където няма подобно сътрудничество е именно периодът - от детската градина до 12 клас".
Изказването на министъра на образованието Тодор Танев, според който въпроса за въвеждане на вероучение в българското училище трябва да има широко обществено обсъждане и сериозен разговор, Мариян Стоядинов коментира така:
„Четейки между редовете, министърът казва: няма да стане, както искате, дори няма да стане както ние си мислиме, защото всъщност ние не знаем какво искаме. Т.е. вие искате нещо, но не сте единствените. И заедно с вас на масата ще седне световната банка, неправителствените организации, останалите вероизповедания и всички останали, които имат какво да кажат по темата. За държавата и чиновниците в МОН религиозната тематика е някаква митична гора, в която има мечки, вълци, таласъми и какво ли не още, и те казват: ние не искаме да влизаме вътре. Те се пазят като дявол от тамян от подобна реалност. И когато църквата им казва - няма нищо страшно, ние сме там от хиляда, две хиляди години, те казват- а, не, чакайте, ще съберем една по-голяма дружина, ще дойдат дървосекачи, бракониери, трети, четвърти, пети, десети и тогава ще решим да влизаме в гората. Но реално никой не влиза - вече двайсет и повече години".
Според богословът, темата за въвеждането на вероучение в българските училища се подема от всеки министър на образованието в годините назад.
„За да се вземе решение обаче, трябва смелост, визия и воля. Такива обаче в момента няма".
Мариян Стоядинов коментира още, че няма "политическо време управниците да вникнат в християнските и духовни ценностти, защото докато някой се ориентира за какво става дума, мандатът му свършва и идва някой който започва да се учи от нула".
"По този начин духовността, която е люлка на всяка цивилизация, култура и образованост, е оставена на индивидуално оцеляване, решение и избор", категоричен е той.
..................
Цялото интервю с богослова д-р Мариян Стоядинов можете да чуете в прикачения звуков файл.
В Световния ден на психичното здраве 10 октомври говорим открито за тревожността като ежедневие. И макар че 60 от всеки 100 българи имат психични проблеми, окуражаващо е, че бариерата на стигмата върху психичното здраве постепенно се вдига. Трамплинът бе COVID-кризата, след която бележат ръст депресиите, паническите разстройства, деменциите (и то..
Колко сериозна е кризата с публичните финанси? Възможно ли е отново да бъде прикрит рекордният бюджетен дефицит на страната ни? А рискът от дългова спирала? Предизвикателствата пред „Бюджет 2026“ – първата за България финансова рамка в евро коментира икономистът Димитър Чобанов от Института по икономики и политики в УНСС. Той посочи, че..
Събират средства за спешен ремонт на църквата „Свети Архангел Михаил“ в Дълго поле, която е на почти век. Покривът й от дълги години е компрометиран и има нужда от основен ремонт, за да се запазят стенописите и иконите. До момента са правени частични, козметични ремонти, обясни отец Янко. За целта са необходими 40 000 лева. Събрана е само..
Организацията за извънредните избори зда общински съветници в Пазарджик в неделя, 12 октомври, върви по график, каза за Радио Пловдив Стефан Димитров, председател на ОИК Пазарджик. Той съобщи, че има постъпили сигнали за нерегламентирано поставяне на агитационни материали и два сигнала за купуване на гласове, които са препратени към прокуратурата...
Липса на добиви заради сушата; източена вода от язовирите заради ВЕЦ-ове, които са собственост на политици и депутати; липса на пазари - това са само част от причините всички в сектора зърнопроизводство да сме пред фалит . Няма вода за напояване, тъй като през зимата, когато токът е скъп, водата се източва през частните ВЕЦ-ове,..