Излишъкът в бюджета е добра новина, но крие рискове

Държавният бюджет завършва юни с излишък от 890 млн. лв., което е 1.1 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт за годината.Това показват данните на Министерството на финансите. Какви новини и какви рискове пораждат цифрите от изпълнението на най-важния за страната финансов документ – отговорите търсим от икономиста от ИПИ Калоян Стайков.

Р. П. Доколко добра новина е излишъкът в бюджета?

Калоян Стойков: Излишъкът е много добра новина, тъй като през последните години имахме дефицити, т. е. ако се обърне тази тенденция това би означавало намаляване на публичния дълг и рано или късно трупане на резерви каквито имахме до 2008 г. За съжаление това не е цялата картина през тази година, тъй като трупането на излишъци продължава до май, а от юни нататък имаме месечни дефицити, т. е. през м. юни държавата е харчила повече отколкото е събрала и доколкото разбирам от предварителните данни това нещо се запазва и през юли, т. е. през първите пет месеца имаме трупане на излишъци, а от юни нататък имаме намаляване на натрупания излишък.

Р. П.: Как всичко това ще се отрази на обикновения потребител?

К. С.: Бюджетът няма пряко влияние върху гражданите освен по линия на икономическото развитие, но той е много важен за икономиката, т. е. ако икономиката не се развива достатъчно добре това означава естествено и по-слабо развитие на пазара на труда, по-ниски доходи и т. н.  Излишъкът според мене е добра новина за икономиката, тъй като, както казах,  това означава намаляване на публични задължения, но за съжаление през тази година едва ли ще видим годишен излишък, по-скоро ще видим дефицита, който си е формиран по закона, може би не в този си вид, може би малко по-малък, но продължаваме да виждаме дефицити, т. е. това, което се вижда е, че фискалната политика, като цяло манталитета на министерствата се запазва и той е в момента, в който се види, че има повече приходи идват и заявките за повече  - това го видяхме преди няколко месеца в МВР, социалният министър вече прави заявки за по-високи пенсии, по-високи възнаграждения и т. н.

Р.П.: Т. е. дупката, ако така можем да я наречем, в бюджета ще бъде веднага запълнена с този излишък, основно с увеличаване разходите за заплати?

К. С.: Не само за заплати, а и за всякакви разходи. Разходите за заплати и в момента растат, а прогнозата за цялата година е те да са по-ниски от миналогодишните, но за първите шест месеца виждаме, че те се увеличават, а да си мислим, че през втората половина на годината магически някой ще намали разходите за заплати изглежда доста наивно т. е. това е едно перо, което няма да бъде изпълнено така както е заложено, т. е. там ще имаме непредвидено високи разходи.

При други разходни пера, които се очакваха да се увеличат през тази година т. е. да са по-високи от миналогодишните, за първите шест месеца виждаме, че те са по-ниски от изпълнението през миналогодишните шест месеца, което означава, че просто се отлагат за втората половина на годината. По този начин се създава и илюзията, че разходите са ниски, имаме достатъчно големи излишъци – защо да не похарчим още малко. Добре, но като се получат и новите заявки за непредвидени разходи - заплатите са единият пример,  и тези заявки се изпълнят, през втората половина на годината като се изпълнят и планираните разходи, изведнъж общите разходи в бюджета ще станат много високи и естествено натрупаните допълнителни приходи просто ще изчезнат много бързо в нови текущи разходи вместо да отидат в резерва и съответно за погасяване на дълговете.

Р. П.: На какво се дължи по-добрата събираемост?

К. С.: На различни фактори. През първите два месеца и през юни тя се дължи на доста по-високи приходи от данъци. Имаше много голям ръст на държавните разходи в края на миналата година, което осигурява високи приходи и през януари, т. е. от една страна, чисто статистически ефекти, от друга страна, със сигурност може да се говори за раздвижване на икономиката, която носи съответно повече приходи в хазната и може да говорим и за подобряване на работата на администрацията. Естествено този аргумент изчезна през периода март – май и тогава основният принос в подобряване на приходите беше по линия на  европейските средства, т. е. получавахме пари по европейски фондове, а пък разходите по тях не бяха много високи. През юни  се завърна приносът на данъчните приходи, което отново е свързано с вътрешноикономическата активност т. е. вътрешноикономическата активност в страната беше по-висока и може би наистина подобряване работата на администрацията.

.....