Европа е изправена пред криза, с каквато не се е сблъсквала досега и вероятно този наплив от бежанци или ще промени мисленето на европейските членки, или ще бъде началото на края на общността такава, каквато е. Това заяви кореспондентът на в. „24 часа” в Берлин Капка Тодорова.
Тя почерта, че дори Германия, която е от най-богатите и която може да приеме най-много бежанци, от най-голямото преселение на народите след Втората световна война, също е на ръба на силите си. Прогнозите сочат, че до края на годината 800 000 души ще поискат убежище в страната, което прави 10% от населението й. Размер на катастрофата, с който даже Германия не може да се справи. Проблемът не може да бъде оставен за решение на федерално ниво и всяка страна да мисли за себе си. Ще има промяна на мисленето, ако ЕС иска да се справи с проблема – обединени в едно страните могат да реагират на кризата, заяви Тодорова.
Тъй като решението за броя на приетите бежанци е все още на доброволен принцип, а големите желаят да има равнопоставеност при разпределянето на бежанци – всяка страна да приема толкова, колкото може, съобразено с броя на населението и размера на БВП, именно източно-европейските страни се оказаха бариера. Те не желаят да приемат бежанци, считайки, че са икономически затруднени. По думите на Меркел, сега Западна Европа има нужда от солидарност, става дума и за промяна в модела на мисленето, подчерта Тодорова.
Проблемът с приемането на бежанци не е само икономически, има и проблем на манталитета, по който държавите от Източна Европа си приличат – дали си страна, която иска помощ или страна, която иска помощ.България е добър пример за това с идеята да се изпратят военни на границата с Македония, за да се предотврати насочването на бежанския поток към нас. За сравнение – в западните страни членки това е немислимо. Те не биха изпратили хора, които да отклоняват потока, а хора, които да контролират потока и да поемат бежанците. Потокът ще помете всички и проблемът е на целия ЕС. .Мисленето в тон „богатите страни имат пари, да се оправят”, е недопустимо за съвременния свят, коментира Тодорова. Интервюто – в звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Дъжд
Облачно
Превалявания