Здравната карта ще спре роенето на болници

Националната здравна карта ще бъде представена днес в Министерството на здравеопазването. Предстои и обществена дискусия по нея. С националната здравна карта НЗОК вече няма да е задължена да финансира всички болници, а само тези, от които има нужда населението в различните региони. 

Станимир Хасърджиев: Здравната карта всъщност е един документ, който казва какви са потребностите на хората, на пациентите, които живеят в даден регион. Тя не сключва договори, тя не казва кои болници къде могат да се разкриват и т. н. Здравната карта единствено казва от какво имат нужда хората в даден регион. Настоящият документ е изготвен на база на много внимателен анализ на данни за това какво е населението в даден град например, от какво са боледували хората през последните две години и половина по данни, отчетени към здравната каса, колко от тях са мигрирали или са ходили в други градове или по-големи болници да се лекуват, колко хора са идвали примерно в този град. Всички тези неща са анализирани и са отразени в т. н. здравна карта.

Р. П.: Имате ли опасения, че заради изкривяването, което произтича от угаждането, в добрия смисъл понякога, на клиничните пътеки и изкривената статистика може да се получи срив на обективността, който да бъде заложен като подводен камък и тук?

С. Х.: За съжаление съществува такава опасност, защото в България всички знаем, че реално, че дейността, когато се извършва в лечебните заведения далеч се различава от това, което те отчитат. Но хората трябва да бъдат спокойни, защото всъщност здравната карта не променя по никакъв начин това как да бъдат лекувани или по кои клинични пътеки. Напротив. Тя отчита какъв тип хора живеят някъде – дали са по-възрастни, дали са по-млади, дали има нужда от повече педиатри, или пък има нужда от повече кардиолози, разбирате ли? Здравната карта е това – тя единствено показва каква нужда имат хората в даден град. От там нататък как ще се осигури тази нужда е абсолютно друг въпрос. Има градове, където има далеч повече специалисти, болници, очевидно София е такъв град, където освен столичани се лекуват и много хора от провинцията. Има градове, където има недостиг на специалисти, има недостиг на джипита, на педиатри и т. н. и там трябва да се развива политика затова тези хора да бъдат стимулирани да работят в тези градове. Така че това казва здравната карта. На практика се надявам  тя наистина да ни покаже къде са голите места в България, къде имаме нужда, къде трябва да се наблегне, какъв тип специалисти трябва да се обучават, за да може в крайна сметка да се гарантира на хората независимо къде живеят дали във Видин или в София, или в най-малкото селце, че те ще имат равнопоставен достъп до качествено здравеопазване.

Р. П.: Не се ли надценява силата като документ и като политика, която здравната карта ще диктува, кои проблеми може да реши тя и кои не?

С. Х.: Аз ще кажа кои проблеми може да реши. Основният проблем, който здравната карта би могла да реши е, че в региони, където има прекалено много болници ще се спре непрекъснатото роене на такива болници, които за съжаление работят с един и същ ограничен бюджет на здравната каса.

Р. П.: Т. е. някаква дисциплиниране на средствата ще има?

С. Х.: Разбира се, защото знаете всяка година се появяват нови болници, не се закриват стари, всички дърпат едни бюджети от касата, българското население намалява – т. е. не сме се размножили толкова много българите и в един момент парите в касата свършват, хората не могат да се лекуват и трябва да си продават имотите, за да си плащат лечението.

Р. П.: От друга страна, след като болници са дръпнали пациенти и са ги лекували значи е имало нужда от това.

С. Х.: То там е проблемът. Като са ги дръпнали откъде са ги дръпнали? Ако са ги дръпнали те са ги дръпнали от друго лечебно заведение.

Р. П.: Добре, казвате ще реши проблема с възникващите много  болници?

С. Х.: не няма да го реши, поне ще ограничи тези проблеми. Ще помогне в крайна сметка ресурса на здравната каса да се насочва там, където хората имат нужда и да престане, знаете, има лечебни заведения, които функционират по една единствена клинична пътека само, защото клиничната пътека е добре платена. За всички е ясно, че това са лечебни заведения, които очевидно са създадени, за да точат.

Р. П.: Няма ли да бъде надценена ролята на районните здравноосигурителни каси или това е логика, която би трябвало да се следва, защото по места картината е по-ясна, по-достъпна, по-гъвкави могат да бъдат здравните мениджъри, за да се сключват договорите, защото районните здравни каси се натоварват с повече отговорности по силата на този документ?

С. Х.: Здравната карта е изградена от районни комисии. Здравната карта е създадена от местните хора т. е. в гр. Пловдив например са заседавали пловдивчани, които са изпратили един проект на здравна карта и са го дали към комисията за националната здравна карта. То е много ясно, че д-р Хасърджиев, седейки в София, няма как да знае от какви потребности имат нужда пловдивчани. Така че районните комисии са изготвили всички тези проекти с участието на местните структури на лекарски съюз, областни управители и т. н. , местните пациентски организации.

Р. П.: Колко динамичен ще бъде този документ, как ще се променя във времето и след дешното му обнародване и защита от комисията, която е работила върху него, какво следва, какъв е пътят му?

С. Х.: Комисията няма намерение да защитава този документ. Той е базиран върху на цфри и на данни, подадени от вас – хората, които живеят в тези градове. Така че ние няма какво да защитаваме този документ. Документа считаме добре разработен, обективен на база на реални данни и числа, с които разполагаме и са ни подавани от районните комисии по здравна карта. От тук нататък документът подлежи на обществено обсъждане и разбира се той може да претърпи промени в този период на обществено обсъждане. 

Надяваме се да е скоро, защото предстои знаете рамковият договор от 1 април ще се сключва, а всъщност здравната карта е нещо,  което трябва да бъде инструмент на здравната каса да знае в кои райони от какво има нужда и съответно с какъв тип лечебни заведения да сключва договори. Има вече дори наредба за критериите, с които здравната каса ще подбира тези лечебни заведения, така че на практика този документ трябва да стане реалност възможно по-скоро, за да може на база на него да се сключват договорите с лечебните заведения след 1 април.

Р. П.: Благодаря ви. Ще видим какво се случва и на тази плоскост, винаги интересна и особено важна, здравеопазването. Станимир Хасърджиев, който оглавява националната пациентска организация и е в екипа експерти, обсъждали националната здравна карта с разсъждения за това доколко би помогнала тя да се регулира пазара на здравни услуги в страната.