Втори февруари се отбелязва като Международен ден на влажните зони, тъй като през 1971 г.в иранския град Рамсар е подписана международната конвенция за опазване и за отговорно отношение към влажните зони. Освен че те са дом на изключително биоразнообразие, влажните зони ограничават негативните ефекти от климатичните промени. Това подчерта Иван Радев – представител на Международната природозащитна организация WWF.
Влажните зони играят важна роля в защитата от наводнения, намаляват въздействието на сушите, осигуряват храна за животните и за човека, пречистват водите, осигуряват биомаса и съдействат за развитието на устойчив туризъм. До неотдавна отношението към влажните зони е било негативно, заяви Радев. . През последните 150 г. в Дунавско-Карпатския регион, в който се намира и България, са унищожени целенасочено около 80% от естествените влажни зони. Едва в последните десетилетия хората започват да си дават сметка за тяхното значение и за това, че имаме нужда от тях и започваме да възстановяваме нарушеното от нашите предци равновесие. Според Радев основните заплахи за тях са свързани с пресушаването им, ползването за селскостопански цели и всяка човешка намеса може необратимо да разруши баланса в тях. Като пример Радев подчерта, че край Пловдив в поречието на Марица са останали едни от малкото крайречни гори в Европа и в страната, специфични влажни зони и природозащитната организация съвместно с Регионалната дирекция по горите и Горското стопанство в Асеновград е насочила усилията си към възстановяване на крайречните гори в защитена местност „Марица“ с възстановяване на типични за региона дървесни видове, унищожени в миналото. Сред т.н. „Рамсарски места“ с международно значение България присъства с 11 влажни зони, сред които Шабленското, Атанасовското езеро, езерото Сребърна, Дуранкулашкото езеро, Поморийското езеро и др. Не всички значими влажни зони в страната обаче са представени в този списък, какъвто е и случаят с крайречните гори край Марица, които трябва да бъдат опазени. Повече чуйте от звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...