Трябва да има ред и за дивото къмпингуване

Забраната за къмпингуване предизвика импровизирани къмпинги пред държавните и общински институции в страната. В крайна сметка поправката беше изтеглена. Предстои, обаче, създаване на правила за дивото къмпингуване. И ако дебатите тези дни бяха около дивото къмпингуване по морето, днес разговорът ни с Георги Пампоров ще бъде за почивката в планината, но не в хотели, хижи и вили, а някъде в природата. Той е изпълнителен директор на Регионалната туристическа асоциация "Родопи".

Р. П.: В пространства, които не са къмпинги – няма осветление, няма санитарни условия, съответно замърсяването, ще ме извинят любителите на природата, но си остава риск.

Г. П.: Да ви кажа замърсяването на планината не е само от свободно къмпингуващите, ако трябва да говорим големи замърсители в планината са и хората, които добиват дървен материал, хората, които излизат да берат диви гъби, има такива бивакуващи, чергаруващи или кой знае как определени, които през лятото са в планината и след себе си оставят наистина безобразни картини. Това също трябва да се регулира, това също трябва да се регламентира. Най-добре би било да има такива зони за къмпиране, те да са благоустроени, но същевременно е добре да има регламент и за хората, които наистина желаят да бъдат сами сред планината. Но къде, как и по какъв начин да става това?

Р. П.: Дайте една идея как става това, как да се постигне. След като има интереси и от страна на хотелиерите, изграждащи база, чиято пък инвестиция искат да си върнат след като има собственици и на къмпинги, които също са създали някакви условия и къде остават тези, които искат да отидат само те с палатката си?

Г. П.: Да ви кажа хората, които искат да бъдат сами с палатката си по никакъв начин няма да можем да ги накараме със законодателство да влязат в хотелите. Значи това е друг вид удоволствие, друг вид емоция, друго преживяване, така че с регламенти тези хора няма да бъдат накарани да влязат в хотелите ако някой си мисли, че това е квота на законодателството. И аз в случая си мисля, че това е една демагогия и излишно изкривяване на реалностите. Не със закона, предполагам и министерството, и министърът на искат да вкарат в хотелските бази. А хората, които желаят да бъдат сред природата наистина трябва да се подчиняват на някакъв регламент. Поради което е добре да има специална наредба, която да урежда състояние на къмпинги, как се изграждат, на какви условия, с каква категоризация – така както се категоризират хотелите и ресторантите, така ще се категоризират и къмпингите. А по отношение на свободата в планината – да излезеш в планината и да си сложиш някъде палатката – то не е просто така насред планината, защото в последните години особено желаещите за такова преживяване се ограничават и заради присъствието на мечки ако щете в планината. Така че любителите на дивото са най-вече край бреговете на морето, където се сблъсква един друг интерес кой да изпревари, кой юни месец да си закара караваната, а има и такива, които целогодишно стоят и окупират една част от крайбрежието. Но хайде, пак да се върнем на планината,  да не говорим за морето – там нещата горе долу колкото и да са мътни ще трябва да бъдат регулирани. А подобен регламент трябва да има и за останалата част на страната и затова имаме три месеца, в които да седнем, да се разберем различните хора с различни виждания, с различни желания. Без диалог няма да стане. 

Р. П.:  А вашето предложение какво е, една обща схема на регулация, как си го представяте?

Г. П.: Ако говорим за планините – трябва да има места за къмпиране, за съжаление в нашата планина те са малко. Тук вече трябва да се види по какъв начин собствениците на терени да бъдат ангажирани, но това в края на краищата е инвеститорски интерес. Така че регламент къде, как може да се изгради къмпинг, регламент – къде, а това обикновено е край язовирите, това е практиката, останалата част на планината може би е свободна или пък трябва да бъде свободна, но аз ви казвам за останалата част на планината няма толкова много желаещи туристи, къмпиращи, които да отсядат. В останалата част от планината, ако говорим аз замърсяване, ако говорим за присъствие това са една категория трудови хора, които работят през топлите месеци на годината и на които също трябва да им се каже как да я пазят.

Р. П.: Трите месеца ще стигнат ли, има единство поне в бранша на туроператорите, на туристическите асоциации такава, каквато е и вашата, и колегите, с които работите заедно, защото интересите наистина са много?

Г. П.: Дали три месеца, дали един месец – практиката показва, че ние се сещаме в последния месец да бъдем активни, но може би сега обществената енергия, която генерира цялата тази ситуация ще тласне процеса и Министерството на туризма би трябвало да бъде много по-ангажирано в това да организира диалог и да чуе повече гледни точки и да ги чуе няколко пъти. Тук трябва да има няколко етапа, няколко срещи с различни категории, с различни хора, за да се стигне до някаква обща идея как да се регламентира всичко това.

Р. П.: Очаквате различен текст от закона за закона за черноморското крайбрежие да регламетира това, което ще се случва в планината или в общ документ да бъдат описани?

Г. П.: Трябва да има по-сериозно разписване, по-обширно разписване. Така и така нашият закон за туризма е над 100 страници – голям е, имаме няколко допълнителни наредби за категоризация, за туроператори, са ски-учители, за хижи и какво ли не още, не ни пречи да имаме още една наредба за къпирането примерно. Не е необходимо да бъде голяма, но да бъде такава, че да постави ясно регламентите кой, къде,по какъв начин, при какви условия може да се настанява извън урбанизираните зони.

Р. П.: Иначе разчитаме на глиганите и мечките и естествения инстинкт за самосъхранение, той поне в планината може да действа както казахте вие?

Г. П.: Малко са хората, които съвсем така диво желаят да пребивават в планината, това показва практиката. Хората, които се движат обикновено са огранизирани на групи, имат водачи, настаняват се на определени места, така че тук има  едно изкривяване на това желание да се говори за диво къмпиране или бивакуване. Вярно е, групите спелеолози са специални, групите рибари са специални, вероятно ще има и други групи и затова времето е достатъчно, за да се огледат нещата този път отдалече, с различните гледни точки и да се синхронизира доколкото е възможно, защото в края на краищата интересите са противоречиви.

Р. П.: Благодаря, че бяхте наш събеседник. Следим темата, включително и с вашето участие и коментари. Георги Пампоров – изпълнителен директор на регионалната туристическа асоциация „Родопи”.