Встрани и в страх сме от бежанците

Около 60 % от българите споделят, че изпитват сериозни страхове от мигрантската криза, съобщи пред Радио Пловдив Любомир Кючуков директор на Института за икономика и международни отношения.  Страховете често се експонират, понякога дори преекспонират в публичното пространство, добави той. 

Данните са от национално социологическо проучване за обществените нагласи към бежанците у нас, което ще бъде представено официално днес от Института за икономика и международни отношения и Фондация "Фридрих Еберт". Целта на самото проучване е да се търси отговор на въпросите дали страховете прерастват в ксенофобия и национализъм.

Първо, бих казал, че това е едно национално и представително социологическо проучване  за пълнолетното население на България, проведено е по поръчка на Института по икономика и международни отношения и фондация „Фридрих Еберт” и е осъществено от социологическата агенция „Сова Харис”. Това, което може да се каже веднага е, че има много сериозни страхове в българското общество от емигрантската криза, страхове, които бих добавил, че са по-скоро латентни, а не толкова опредметени, колкото са те например в Западна Европа, страхове по принцип. И разликата е свързана с това, че България е преди всичко транзитна страна, при това встрани от основния транзитен маршрут и България решава и други задачи в сравнение със западноевропейските общества. Западна Европа търси решение на въпроса за приема и последващото интегриране, докато балканските страни търсят решение за ограничаване на притока. 60 % от българското население като цяло декларира, че са притеснени от бежанската криза.

Той коментира  и  политическите реакции в Европа, които  като  обществените нагласи в България до голяма степен отразяват, макар и в по-мека форма, общите настроения в Европейския съюз. За разлика от Европа обаче, където има сериозно размиване между официалното, политически коректното публично говорене, от една страна, и по-широките обществени нагласи, от друга, в България страховете по-често се експонират, аз бих казал на моменти дори преекспонират, в публичното пространство, включително и от институциите и от тази гледна точка настроенията на населението са по-близо до публичната вербализация.

Аз бих казал, че за пръв път преди около месец Европа се опита да оформи една малко по-цялостна, малко по-консистентна позиция за решаване на проблема, говоря конкретно за постигнатите договорености с Турция, защото тук трябва да се отбележат няколко елемента – първо, контекста, става дума затова, че това споразумение беше подписано в състояние, когато вече имахме примирие в Сирия, т. е. беше направен опит да се решава проблема там, където той се генерира, а не да се борим със следствието от проблема. Второто беше, че подходът беше включващ т. е. той не изключваше Гърция, а обхващаше всички страни-членки на ЕС, което за България е много важно, защото изключването на Гърция поставяше България като основна преграда за бежанците пред Европа.

Кючуков заяви още, че изграждането на гранична стена няма да реши въпроса , а за  Споразумението между ЕС и Турция  коментира, че България трябва да настоява за равнопостовеност с Гърция за връщането на нелегални мигранти. Българя не е указана изрично, както Гърция, само съществува принципна възможност.

Споразумението  беше под диктат и натиск на проблема и Европа плати цената, която беше висока, спрямо Турция, разбира се има много рискове и проблеми, свързани с това споразумение и то нееднозначно, но то освен всичко друго, още един важен елемент, който искам да кажа в негов плюс, а след това ще кажа и минусите, то за пръв път третира проблема и на самите бежанци – то не ги оставя просто в лагера, без да казва какво се случва с тях, а залага на прехвърлянето на проблема в полето на правото т. е. в Европа да влизат вече само легални бежанци. Турция буквално осребряваше своето значение за Европа, дори не толкова във финансов, колкото в политически план, за да си затваря Европа очите за плъзгането към авторитаризъм в Турция, от една страна, и друга, Турция се опитва да си осигури възможност за евентуално действие в Северна Сирия срещу кюрдите там, защото пък кюрдският проблем е кошмарът на Турция.

Ситуацията в България бих казал, че е напрегнато очакване – ще сработи ли договора между Европейския съюз и Турция.

 Цялото интервю с Любомир Кючуков е в звуковия файл. 

Т