В стенописите за Възкресението има и догми от Запада

През 19 век в иконографията на Възкресението у нас навлизат нови догматични решения при изобразяването на слизането в ада, уточни проф. Зарко Ждраков, изкуствовед, преподавател по история на старото българско изкуство в Националната художествена академия. Те идват от Западна Европа (Италия, Крит).

„Представя се как Исус се наддига, става от гроба полугол и държи знаме, което символизира победата над смъртта. Това е в римокатолическата традиция, но през нашето Възраждане се появява, има го в Рилския манастир“, обясни проф. Зарко Ждраков.

В традиционното у нас изобразяване на празния гроб със спящите войни има интересен пример за подпис на зографа в Драгалевския манастир от 1476г. Проф. Ждраков обясни, че той се е подписал върху два щита на спящите войни с идеята, че той за разлика от тях бди, не е пропуснал Христовото възкресение.

„Там се е пдписал с инициал П и втора буква от мястото, от което идва – Ф, т.е. Фотинища. Разбираме, че това е селището на костовското езеро, тъй като по подобен начин се е подписал друг зограф малко по-късно в Кремиковския манастир. Той е Йоан и е отбелязал на едно място буквата Ф, на друго място цялото селище Фотинища“, разясни проф. Ждраков.

Добави, че в църквата в Иваново пък има любопитна иконография, където отваления камък от гроба е вертикално поставен като стълб и на върха е седнал ангела, който посреща жените мироносци и разговаря с тях, като им казва защо търсите живия при мъртвите.

„Този разговор е знак, че Исус продължава да бъде жив и затова гробът е празен. Поставен ангела върху този стълб напомня за исихазма и за самата църква, която се намира във височините в скалите в Иваново“, каза проф. Ждраков.

Добави, че другата сцена – на слизането в ада – при нея Исус е възкръснал, изобразен с блестящи одежди, държи голготския кръст и подава ръка на Адам, за да го изведе от ада.

„Фактически слиза до ада, за да изведе всички хора, които от Адам до неговото Възкресение, се намират под земята.  Извежда ги, за да ги отведе в рая. Обикновено зад Адам се изобразява Ева. Пророците също се представят. Представя се и пастира Авел.

Друг вариант на тази сцена е, че при слизането в ада са строшени вратите и под тях може да бъде изписан Сатаната като полугол старец с вързани ръце, т.е. идеята за победата над Сатаната“, обясни проф. Ждраков.

В някои случаи на слизане в ада се изобразява и архангел Михаил, който се бие с дяволи. Има обаче един уникален пример от началото на 13 век в църквата в Иваново.

„Тази сцена има продължение. За съжаление, то е доста заличено и някои контури трудно се забелязват. Там се идентифицира архангел Михаил, който убива Сатаната като е стъпил върху него. Това е при второто пришествие, но тук тази тема е вкарана при влизане в ада“, раязясни проф. Ждраков.