Забраната за разкриване на секции извън посолствата и консулствата в чужбина остана в Изборния кодекс, но бяха добавени някои изключения. В населените места на държавите-членки на Европейския съюз, в които няма дипломатическо или консулско представителство, ще се образуват избирателни секции при наличие на не по-малко от 100 избиратели, подали заявления за гласуване, прие окончателно парламентът.
Според социолога Антоний Гълъбов, Народнот събрание избра един по- консервативен модел на избирателния процес, който свежда гласуването до мисиите ни в чужбина. „Имахме няколко гласувания през последните две години, които бяха изключително важни за България, самият аз съм призовавал сънародниците ни в чужбина да гласуват, но това не се случи, каза Гълъбов и добави, че решението на парламента е отговор на пасивността на българските граждани, живеещи извън страната.
Ограничението засяга всички български граждани, живеещи извън ЕС – Турция, САЩ, Русия и други. Въпросът е принципен, на избор на модел, на преценка дали търсим мнението на всички български граждани или го въвеждаме там, където държавните институции могат да гарантират неговото провеждане, смята анализаторът и прогнозира оспорването на текстовете в Конституционния съд. Антоний Гълъбов цитира данни, според които, 18 от страните – членки на ЕС допускат гласуването в чужбина да става в техните дипломатически мисии. Разликата обаче е, че се допуска гласуване по пощата на гражданите. За съжаление този модел на дистанционно гласуване не е разрешен у нас, коментира социологът
Той смята, че разпад на управленското мнозинство няма, защото зад гласуванията на текстовете стоят гласовете на ГЕРБ, реформаторите, частично на ПФ и на АБВ. Мнозинството не е разколебано от промените в ИК.
На 10 ноември в Пазарджик ще е премиерата на книгата „Родопската теснолинейка“. Това е книга-енциклопедия, която в 364 цветни страници събира повече от век история, разкази и снимки, посветени на единствената действаща теснолинейна железопътна линия в България по маршрута Септември–Добринище. В интервю за програма "Ден след ден" Кристиян Ваклинов..
Проектобюджетът за 2026 година е определен от бизнеса като опасен и нереалистичен. Според заместник-председателя на Асоциацията на индустриалния капитал и социолог Кънчо Стойчев държавата върви към свръхдефицит и критично равнище на задлъжнялост, а цената ще бъде платена от българските данъкоплатци. В интервю за Радио Пловдив Стойчев заяви, че..
Намалява увереността на българите както за за личните им финанси, така иза икономиката на държавата през следващата година, динамично расте прогнозата за повишаване на цените - това са част от изводите на проучване, направено от агенция "Мяра" през месец октомври. Разбира се, в този тип данни винаги се оглежда и инерционният скептицизъм, като цяло..
Председателят на БТПП Цветан Симеонов определи като неприемлив подходът на управляващите, които оставиха само ден на работодателите да дадат становища по бюджета, а в същото време ги използват като параван в Тристранния съвет. "При новите условия, с тези съкрани срокове по всяка вероятност ще гласуваме против бюджета. Имаме горчив опит с това, че пак..
Огнян Тодоров, председател на Сдружение "Български музеи" и директор на Природонаучния музей в Пловдив, коментира в програма "Точно днес" очакваното финансиране от бюджета за 2026 г. и състоянието на музейния сектор. Той подчерта сериозния дисбаланс в заплащането между секторите "Образование" и "Култура", като заплатите на музейните работници са..