Промените в Кодекса за социално осигуряване – кражба на трудово минало, криминално деяние за спасение на НОИ от хроничен недоимък или акт на добра воля в името на солидарността. Защо се бърза за ремонт на КСО без точна диагностика на проблема с пенсионните фондове и има ли между тях гнили ябълки – събеседник – икономистът Георги Ганев – Център за либерални стратегии.
Мотивирането на законопроекта е крайно неубедително, подчерта Георги Ганев. Твърди се, че създаването на този общ пул в рамките на пенсионните фондове, е да се изплащат пожизнените пенсии и там да се разпредели риска. Досега бяхме убеждавани, че разликата между първия стълб на пенсионната система /със солидарен елемент/ и втория стълб /където става въпрос за лични средства – частна собственост на човека, който ги трупа/, е единственото, което държавата го задължава, т.е непременно да спестява в тази сметка. Човек няма свободата да реши да не спестява. Когато веднъж това спестяване обаче е извършено, парите са си негови. И когато един ден човек се пенсионира, може да разполага с тези пари, те могат да бъдат наследявани от наследниците му и т.н. Сега се оказва обаче, че това не е вярно по новото предложение и че тези пари влизат отново в някъкав общ дял, от който ще се плаща пожизнена пенсия, но човек не може да разполага с тях и парите да бъдат наследявани от неговите наследници. Намаляването на правата да се разпорежда човек с нещо, което е негова собственост, очевидно означава ограничаване на правото му на собственост. Т.е. някой друг го отнема това право и започва той да се разпорежда с него – в случая това е държавата и затова може да се използва думата национализация, одържавяване, а може, ако искате, да се нарече и лично отнемане от г-н Горанов.
По думите на Ганев обществото може да реши въпроса. Ако българите се съгласяват с това, което се предлага, и съответно гласуват на избори така, сякаш не е някакъв проблем за тях, ако бъде прокарано решение през Парламента, очевидно тези, които го предлагат, са били прави. Въпросът е, че в случая имаме следния казус: първият стълб на българската пенсионна система е разходопокривният, този, при който текущите пари, които се взимат от осигуровките, за да се плащат за сегашните пенсии, не издържа финансово. Той е фактически във фалит. Според Ганев не съществува ниво на осигуровки - дори да ги удвоят, утроят, този стълб пак не може да издържи. Не е възможно сегашните нива на пенсии да бъдат финансирани с каквито и да било нива на осигуровките при сегашното съотношение на работещи към пенсионери. Този стълб в България при сегашната демографска картина и нейната динамика е фалирал. Оттам нататък неистово се търсят начини той да бъде финансиран, да се слагат смокинови листа пред факта на фалита, заяви Ганев. По думите му седемте милиарда натрупани в частните пенсионни фондове, са изключително примамливи пари и те могат да решат проблема за около година, година и половина. След това обаче те пак ще изчезнат, пак ще имаме фалит, но ще имаме време, в което някои хора ще бъдат добре, докато парите се харчат. От поне 6 години насам български финансови министри, по някаква причина винаги свързани с управление на ГЕРБ, се опитват да сложат ръка върху тези средства, следвайки светлия пример на държави като Аржентина, Унгария и т.н. Големият проблем е, че през 2011 г. Конституционният съд реши, че това е противоконституционно и така просто не могат да бъдат вземани парите. Ако си спомняте, това се отнасяше само за професионалните фондове, подчерта Ганев. Сега се търсят всячески други начини и това прозира като мотивация и в решението, държането на пари в частния пенсионен стълб да стане също толкова непривлекателно за хората, колкото държането на парите в общия кюп на първия стълб и хората доброволно да се съгласят оттук нататък парите им да отидат в НОИ. Стопанска реалност е тоталният фалит на първия стълб на пенсионната система. За съжаление тази реалност трябва да бъде съобщавана. Всяка разходопокривна система е фалирала по определение, когато населението застарява и намалява. Според икономиста три са възможностите за изход от ситуацията: драстично да падне нивото на пенсиите, драстично да се увеличи пенсионната възраст или до безкрай да продължи сегашната практика на финансиране на пенсиите с общите данъци. Това политически никой не го казва на българите, но е факт от живота, заяви икономистът Георги Ганев. Той определи като рецидив поведението на финансовия министър Горанов насред празници да инициира обявяването на огромни промени, засягащи съдбините на милиони българи и то за десетки години напред. Защо е това бързане, попита реторично Георги Ганев. Повече чуйте от звуковия файл.
Полковникът от резерва и председател на Съюза на офицерите от разерва "Атлантик" не е привърженик на парадите, въпреки че на 6 май се вълнува от спомените и принадлежността си към армията. Според него обаче те са инерция и отживелица, характерна повече за тоталитарните държави. Те ангажират твърде сериозен и неоправдан ресурс, а отделно от това..
Професията на военния лекар е предизвикателство, което съчетава хуманизма и отговорността на офицерската кариера, каза в прадаването "Точно днес" на 6 май началникът на Военна болница - Пловдив полк. д-р Ангел Гозманов. Той призна за дефицит на кадри, въпреки че от 2017 година вече има отделна специалност "Военна медицина", но и конкуренцията между..
Научният център по животновъдство и земеделие Смолян е основан през 1928 година. Изследователската дейност в първите години е била насочена в п ородно усъвършенстване на местното родопско говедо и местните породи овце, чрез развъдно-подобрителна работа, съобразена със специфичните природни и икономически условия. Днес в него работят 6-тима научни..
Готови ли сме за въвеждането на еврото като потребители? Мит или реалност са твърденията, че след влизането ни в Еврозоната цените ще се увеличат двойно? Ще чуем коментара на икономиста Георги Вулджев от Експертения клуб за икономика и политика. Според Вулджев няма никакви данни, че присъединяването към еврозоната може да стимулира по-бърз..
Доц. Борис Грозданов от Института за отбрана и международна сигурност коментира в предаването „Ден след ден“ енергийния шок, който преживяха Испания, Португалия и Южна Франция миналата седмица, както и срива на два български мобилни оператора. „Ние делегирахме не само правата си, но и много от способностите и инструментите си на цифровата..