Политическият език става все по-агресивен

Езикът ни  - на пиедестал ....или низвергнат. От ракурсите на празника и на конюнктурата на делничното говорене – жив, обогатен и  ограбен, свидетел на всичко. Как ни говорят хората от властта и как ги разбираме в останалите дни от годината, изключвайки празника на Писмеността и на Словото.  За новите модели на езиково общуване, налагащите се норми и тревожните симптоми в езиковата култура на политиците – събеседник – доц.д-р Надежда Сталянова от СУ „Климент Охридски“. 

Ние изследваме начина, по  който говорят публичните личности, защото не ги познаваме като професионалисти в областта, в която те работят. До нас стигат само техните думи и затова е важно да обърнем внимание на начина, по който те говорят. В публичното говорене на българските политици днес откриваме две тенденции. Едната  от тях е придържането към брюкселския новоговор или както някои изследователи го наричат, брюкселския „дървен“ език. В този тип изказ преобладава абстрактното говорене, наситено с много терминология. То е много слабо информативно, защото  зад витиеватите фрази долавяме трудно това, което иска да ни каже политикът. Това е единият полюс.  Другият полюс е  принизяването и уеднаквяването  на публичната реч с ниския стилов регистър, с  битовото общуване. Това е тип изказ, който сме свикнали да чуваме, когато приятели са седнали около маса и някакси сетивата ни не възприемат добре да чуват от устата на хората, които ни управляват, говоренето по „махленски начин“, подчерта доц. Сталянова. По думите й, вече е много трудно да отличим говоренето на човека без никакви претенции от политика, който е с претенции да е част от някакъв елит.

Доц Сталянова заяви, че общото мнение на колегите й от университета е, че днес е трудно  студентите да бъдат научени на изящна словесност, защото извън аудиториите е сложно да бъде посочен модел на подражание, модел на реч, който използва риторически похвати и е завладяващ и увличащ последователи.

Доц Сталянова припомни, че на политическата сцена в близкото минало сме имали много силни примери за интелектуално присъствие и  в Парламента и изрази надежда, че това ще се случи отново в българската политика. Като пример тя посочи начина, по който са говорили в зала Блага Димитрова, Валери Петров, Гиньо Ганев, които поставиха висока летва в публичното говорене.

С европеизирането и глобализирането на нашия живот се глобализира и езикът и общуването и с Европа, и с Америка стана лесно, заради нтернационализираната лексика. Езикът е точно тази част от нашия живот, който най-бързо откликва на всякакви промени. Механизмът е много прост – когато в живота ни се появи нещо ново, то винаги идва с думата, която го назовава.  От друга страна обаче точно интернационализираната лексика е причината за „брюкселския дървен език“, който разчита на клишета, подчерта доц. Сталянова.

Българският политически език става все по-агресивен и в последния Парламент езикът на контраста и омразата е много силен, заяви още доц. Надежда Сталянова. Чуйте повече от звуковия файл.