За трета поредна година икономическият растеж се ускорява. Въпреки че оставаме в ниските нива, но така или иначе от 2013 г. насам имаме ускоряване на икономическия растеж като за миналата година, 2015-та, той е около 3 процента. Това е добрата новина. Надяваме се тази тенденция да се задържи, въпреки че очакваме леко намаляване, но половин процент не е от съществено значение. Това заяви доц. Виктор Йоцов от Института за икономически изследвания при БАН преди представянето на годишния доклад на Института за икономическото развитие и политиките в България.
Лошата новина е, че всичко това е съпроводено с огромни рискове и може би най-важното е, че тази макроикономическа стабилност, която имаме, не се транслира в някакво видимо покачване на жизненото равнище на българина, да не говорим за неговото отношение. А в изследванията на това дали българинът е щастлив, какви са неговите очаквания – виждаме, че там нещата не стоят добре. Т. е. тази стабилност не се транслира в положителни очаквания в по-дългосрочен план. Това е сериозен проблем. Мисля, че няма нужда да се аргументирам, че хората са общо взето песимистично настроени, заяви доц. Йоцов.
По думите му това, което виждаме миналата година е, че както вътрешните, така и външните фактори за развитие са положителни, тъй като в предишни години ту едното е било положително, другото – отрицателно, ту и двете отрицателни, тази година в това отношение е по-добре. Какво се крие по-дълбоко зад това? Външните фактори за растеж не са устойчиви, т. е. това зависи от външната среда – какво става с твоите външнотърговски партньори? От тази гледна точка, макар че те могат да ти дадат в някоя конкретна година по-висок темп на растеж, както беше между другото 2015 г., нищо не можеш да прогнозираш по отношение на следващите години. Т. е. един устойчив растеж трябва да се основава на вътрешното потребление, когато това е изпълнено и вие, и хората ще живеят по-добре, подчерта доц. Йоцов. И темповете на растеж в крайна сметка са една цифра. Нас ни интересува как живеят хората. Миналата година имахме по-силно влияние на външните фактори, а за 2016 очакваме това да намалее, тъй като има различни причини, но най-съществените са с намаляването цените, които са в основната експортна листа на България, преди всичко суровини, материали, метали т. е. ние не може да разчитаме на външните фактори през тази година. Именно поради тази причина и нашата прогноза е за намаляване на темпа на икономически растеж от 3 % през 2015-та на две, две и нещо през 2016 г. Няма някакво значение, хората не могат да усетят такава разлика. За хората е много по-важно каква е заплатата, каква е средата, какво е нивото на корупцията, какво е образованието. Това са много по-съществени неща отколкото да залъгваме хората, че сме ускорили растежа от 2 да 3 %, подчерта доц. Йоцов..
По думите му строго погледнато, не сме в криза много от много отдавна. Кризата в България беше 2009 – 2010 г. Криза имаш, когато две последователни тримесечия с отрицателен растеж на брутния вътрешен продукт. Такова нещо нямаме вече пет години, но последиците от тази криза се чувстват и сега, а вероятно и занапред преди всичко по отношение на финансовия сектор. От няколко години вече – шеста – седма година вътрешният кредит, т. е. това, което банките дават като кредит и на населението, и преди всичко на бизнеса, с който да развива икономическа активност това нещо е замряло. Нямаме никакъв растеж в кредитирането, това е очевидна последица от финансовата криза, доверието към финансовата система е доста накърнено и няма търсене на кредити. Това е сериозен проблем.
През последните години държавните задължения нарастват, както вътрешните – т. е. това, което се емитира от Министерството на финансите, така и външните. Това също е проблем не толкова на нивата, тъй като ние в сравнение с други страни сме все още на ниски нива, но темповете, с които нараства са много високи и друго неприятно е, че общо взето не знаем за какво се взимат тези високи задължения, които понася сега икономиката. Непрекъснато четем за нови емисии, за нов дълг и не е много ясно за какво става дума. Това не е за изплащане на стари задължения, тъй като ние в краткосрочен план нямаме падежи. Остава да мислим дали ще правим някакви големи инфраструктурни проекти, за което аз не съм чул, или пък другото, което чета в момента, че армията щяла да се превъоръжава. Нали разбирате, че едно е да правиш инвестиции в производителния сектор, съвсем друго е да купуваме самолети, кораби и т. н., т. е. ние трябва да знаем тези задължения накъде отиват, за да направим прогноза това как ще се отрази на растежа. Нямаме обаче такава информация. Нещата общо взето са спокойни, няма някакви сътресения. Ще ми се да виждам транслиране на тази стабилност в подобряване живота на българина, но това е очакване, заяви още доц. Виктор Йоцов.
Чуйте звуковия файл.
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Въможен ли е бюджет за 2025 година с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), без увеличаване на данъци, без въвеждане на нови и без намаляване на разходите, свързани с важни инвестиционни, структуроопределящи проекти, каквато заявка даде Министерство на финансите. Според икономиста Кольо Парамов страната в момента се намира в "режим на..
Над 400 читалищни дейци от цялата страна подписаха Отворено писмо и го изпратиха до Министъра на културата и членовете на Комисията по културата и медиите в 51-ото Народно събрание. Документът изразява тяхното мнение от програма „Читалища“. В писмото си те посочват проблемите, сред които има огромен интерес – подадени са над 1400 проекта,..