Що е то „бавен“ туризъм и каква е неговата философия. Какво предлага той, има ли бъдеще и защо се превръща във все по-предпочитана алтернатива от туристите по света и у нас – на въпросите отговаря доц. д-р Велина Иванчева Казанджиева – Икономически университет Варна.
Бавният туризъм набира популярност през последните 10 години. Той е алтернатива на масовия туризъм и форма на специализирани туристически пътувания. Става въпрос за съвременна концепция за пълноценни индивидуално осмислени туристически дестинации, лишени от динамиката на масовия туризъм и от неговия стрес. Бавният туризъм не може да се практикува в масови курорти, а за него са подходящи селските и неурбанизираните райони, автентичната среда. Това подчерта доц. д-р Велина Казанджиева.
По думите й тези нови форми на туризъм се появяват в резултат на разширяване обхвата на концепцията за забавяне на темпото на живот, която намира отражение и в сферата на отдиха и пътуванията и се съчетава с движението за „бавните градове“, което за първи път се появява в Италия през 1986 г. Тогава италиански привърженици на висшата кулинария излизат на протест в Рим срещу верига за бързо хранене и протестират срещу хомогенизацията и стандартизацията на бързото хранене. През 1999 г. в Италия се основава движението „бавно хранене“, а по-късно и „бавни градове“. Понастоящем в света има около 200 градове определени като като „бавни“ и подходящи за този вид туризъм. От тях 70 са в Италия, но такива градове има още и в САЩ, Южна Корея, Великобритания, Турция, Германия.
Като по-важни критерии за „бавните градове“, според които те и се сертифицират, се определят градовете с население до 50 хиляди души, без движение на коли в центровете, ограничение на скоростта за движение, в тях няма вериги за бързо хранене и супермаркети, използва се природосъобразна енергия, развиват гостоприемството и селското стопанство подчерта доц. Казанджиева. Те непрекъсното са подлагани на проверка и ако някой град не отговаря на критериите, бива изключван своевременно от това световнопризнато движение.
Промяната на предпочитанията към бавни пътувания и търсенето им от туристите се случва тогава, когато тези туристи са натрупали повече туристически опит, уточни доц. Казанджиева.
Повече чуйте от звуковия файл..
Тази седмица гост в рубриката „Добро утро, ден“ е историкът и университетски преподавател Видин Сукарев. Завършва специалност „История“ във Великотърновския университет през 2000 г. От 2003 г. работи в Регионален исторически музей – Пловдив. Занимава се с проучвания върху историята на българската култура, културно-историческото наследство, местната..
Заплатите на работещите във ВМЗ - Сопот се увеличават с 8% от 1- ви юли. Решението е взето на заседание на Съвета на директорите на държавното дружество към Министерството на икономиката и индустрията след преговори със синдикалните организации на КНСБ и КТ "Подкрепа". От министерството на икономиката съобщиха, че на площадка Сопот ще..
Политическият психолог Антоанета Христова твърди, че у нас съществува силно усещане за невъзможност за контрол върху собствения живот. Налице са крайни нива на индивидуализъм и убеденост, че извън тесния кръг на семейството всички работят срещу българина – държавата, нейните институции, както и ЕС. Според нея с такова усещане живее голяма част от..
Тежка е тази пролет в климатично отношение, затова се питаме ще има ли българска стока и каква е ситуацията с реколтата сега? Цветан Цеков , председател на браншовата камара "Плодове и зеленчуци", обясни, че по отношение на плодовете годината ще е нулева при почти всички култури. "Заради априлските студове и снегове череши, вишни, праскови,..
Родителското сдружение „Различни, но равни” стана на 23 години. Заедно родители, специалисти, представители на местна и държавна власт, приятели, партньори и медии помогнахме на децата и младежите с тежки увреждания да получат повече обич, внимание и подкрепа в своята защитена семейна среда, написа по този повод учредителят му атанас Тавков...