Политическият психолог Антоанета Христова твърди, че у нас съществува силно усещане за невъзможност за контрол върху собствения живот. Налице са крайни нива на индивидуализъм и убеденост, че извън тесния кръг на семейството всички работят срещу българина – държавата, нейните институции, както и ЕС. Според нея с такова усещане живее голяма част от българите, която представлява мнозинство.
Протестът срещу еврото на 31 май е голямо изпитание за българите – дали са узрели за своята сила, при положение че мнозинството не желае въвеждането на еврото от догодина, смята Христова. „Когато има такава категоричност на данните, тогава гражданинът трябва да има силата да изрази позицията си. Утрешният ден е изключителен тест както от граждански, така и от изследователски интерес. Това ще покаже дали процесът на осъзнаване на ролята на гражданина в обществото протича бързо“, коментира тя.
Оценката ѝ е, че живеем в олигархично общество, в което ролята на гражданина е сведена до нула. У нас няма гражданско общество, няма честни избори и има недоверие в институциите. Би трябвало човекът да реагира и да защити достойнството си. Когато политиците не подкрепят активността на гражданите да участват в изборите, тогава улицата решава този проблем. Напоследък обаче улицата не се котира, и като следствие се стига до усещането, че от хората нищо не зависи. Това е самоунижение и самопотискане, смята Христова.
Според нея институциите не работят за хората, защото са подчинени на властта, и в резултат на това се къса връзката общество – власт. Това означава, че нещо трябва да се случи. Единият начин са изборите, а другият – улицата.
В глобален план анализаторът смята, че се намираме в края на либералното управление. Крайната му форма и допуснатите грешки на либералните правителства предизвикаха процесите в САЩ и Европа. „Последната е стара демокрация и предполага повече либерализъм, и затова процесът на Стария континент ще бъде по-бавен. Вървим към процес на преобръщане и преоткриване на старите ценности – национализма по нов начин. Интересно бъдеще ни предстои, и то е много рисково за нашите политици“, обобщи Христова.
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Хиляди протестираха срещу бюджетът за 2026 г., което говори , че се е повишило общественото напрежение и то не само от гледна точка на бюджет, а очевидно от гледна точка на управление като цяло, коментира Евелина Славкова от Изследователски център "Тренд" . "Бюджетът беше фокус, но със сигурност имаше и нещо повече, това не изглеждаше като..
Дъжд
Облачно
Превалявания
Облачно