Българската политическа класа трябва да се обедини, за да се случат големите енергийни проекти на страната ни. За това призова в събота премиерът Бойко Борисов. Той подчерта, че трябва да работим съвместно с Европейската комисия в тази насока, но не може да се случи и без участието на Русия.
През последните седмици има своеобразен рестарт на говоренето за АЕЦ „Белене“, работи се и за създаването на газоразпределителен хъб край Варна. До колко е възможно да се случат в близко време големите енергийни проекти на България, говорим с енергийния експерт Антон Иванов.
АЕЦ „Белене“ е възможен като частен проект с малко държавно участие, но са малко примерите в Европа. Говорим за многомилиардни инвестиции и всеки би искал гаранции за участието си в такъв проект, който да се изгради за 20-тина години. Това е много трудно, посочи Антон Иванов.
Според него фактът, че българската страна ясно заявява, че няма да даде гаранция за изкупуване на ядреното гориво е само малка част от препятствията. RWE поставиха редица условия в законодателството, например. Неизбежно ще възникват искания за гаранции - за едно или друго - и е важно България с какво се обвързва.
На България й тежи много ежедневната наказателна лихва. Подходът с пробите и грешките няма да е възможен много дълго, смята Иванов. По думите му не случайно НЕК закъснява с 6-месечния си отчет, защото не е ясно как ще се отрази решението на Наказателния съд.
България трябва да развива едновременно хидроенергетика, добив на енергия от въглища от Марица Изток и ядрена енергетика, смята експертът. Въпрос на воля е да се осъществяват паралелно, а не за сметка един на друг.
Има разлика между търговските и инфраструктурните проекти, отбеляза Антон Иванов. Газовият хъб „Балкан“ за жалост е търговски проект. ЕК обаче предлага помощи за инфраструктурните проекти, затова трябва да се търсят търговски партньори в Европа и дори вътрешни. В момента такива не се виждат.
Цялото интервю с Антон Иванов чуйте в звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Разкъсана облачност
Предимно облачно