Заместник – министърът на труда и социалната политика Деница Сачева заяви, че случаят „Мустафа“ е един от многото, по които социалната ни система работи ежедневно, но те остават невидими за обществото.
После се мести в няколко други градове като последното й пето поред дете е родено в Кърджали и дадено за осиновяване. Майката за първи път получава лична карта през 2015, а биологичният баща на децата все още няма лични документи. Все още има много хора от маргинализираните общности, които нямат лични документи и така те трудно могат да бъдат открити и обхванати в социални и здравни проекти.
Майката на Мустафа - Джейлан го ражда, кагато е била на 12, но тогава никой не е уведомил социалните служби. Това става от здравните власти по принцип, каза Сачева като добави, че липсващата информация по случая все още се търси от социалните служби. Индивидуално ще се решава каква ще се прави с братята на Мустафа, сестричката му е дадена за осиновяване.
Социалните работници и днес продължават разговорите с майката, с бабата, сестрата на бабата. Дори не е е ясно и колко деца има бабата, която е на 37 години, говори се за между 9 и 13, съобщи още Сачева.
Мустафа в момента е обект на голямо медийно внимание, обект на грижи от доброволци, социални работници и ще се прецени дали е най- подходящо да се види с майката. Историята ще продължи да се развива, защото има и други деца в това семейство. Трябва да се проследи и здравословното състояние на Мустафа. Има проявен интерес към него и за приемна грижа, обясни тя.
Когато говорим за такъв тип проблеми трябва да разберем, че става дума за образование и за не малък брой представители на маргинализирани групи, за които е необходим комплекс от мерки. Вече има законодателни решения за лишаване от детски на родилки, които не са навършили възраст, информационни кампании, образователни дейности, с които се опитваме да въздействаме.
Истинската промяна,обаче, ще настъпи, когато тези хора станат видими за обществото. И към днешна дата хората смятат, че някой друг трябва да свърши работата, ние трябва да работим с тези хора, а не само да ги отричаме и да ги съдим и съчувстваме, когато напълнят новините, коментира заместник – министър Сачева.
През 2025 година България отбелязва 1170 години от създаването на кирилицата. През изминалото хилядолетие кирилицата е претърпяла дълбоки трансформации — от ръкописните букви на монасите до дигиталните шрифтове на съвременността, тя е отразявала както културните, така и технологичните промени на българската действителност. Докато азбуката и..
Проф. Ивайло Старибратов – математик. Това, както сам казва в „Добро утро, ден!“, го определя най- точно и най- пълно. С дълга кариера на учител, директор на Математичаската гимназия и университетски преподавател. Пловдивчанин, който може да разкаже историята на рода си 200 години назад. Активен като гражданин, заради което направи и кратко..
Балната дреха трябва да отговаря на характера на абитуриента, да подчертае личността му. Това каза дизайнерът Иван Донев. Той добави още, че тенденции в официалните дрехи няма. Важно е да се подчертаят предимствата на фигурата. „Все повече младежи избират да не бъдат облечени във вечерни дрехи, а да посветят средствата за..
Само една изпитна работа в Пловдив и областта е анулирана , защото ученичка е използвала плеър, за да преписва от него. Не са явили само 28 зрелостници на втората матура. Иванка Киркова, началник на РУО-Пловдив съобщи, че изпитът по Информационни технологии е бил затруднен, поради технически сривове . На този изпит няма да останат..
"Приемането на християнството от българския княз Борис Първи е цивилизационен избор", посочи проф Христо Матанов, историк, медиавист и византолог. През тази година се честват 1160 години от покръстването на българите. "Той приема една религия, която е нова и отхвърля езичеството на славяни и прабългари. Не е лесно да се направи такъв избор...