Недостоверният прочит на изборните резултати като вълна, която се кани да извърши промяна, както и отказът да се разбере, че трите части на управляващото мнозинство запазват електоралното си влияние са причините да се стигне до настоящата политическа ситуация. Позицията е на социолога професор Антоний Гълъбов.
Според него всякакъв вид промени в изборната система трябва да са валидни след 2018. Като аргументи анализаторът посочи препоръката на Венецианската комисия, както и решението на НС да въведе електронното гласуване след 2 години. Няма логика НС да приема в спешен порядък изборните правила, които да важат по- рано. Има нужда от няколкомесечни консултации и договорка за прерайонирането на страната, което ще отнеме поне 6 месеца, подчерта той.
Българският интерес не е държавата да спре за 6 месеца. Не виждам нищо лошо в опита да се направи кабинет, проблемът е в неговите приоритети и профил. Въпросът е какъв ще бъде хоризонтът на новото правителство - следващите 18 месеца или в по- кратък период и рисковете, свързани с българското председателство на ЕС и ангажиментите, които ще има страната. Няма особено здрав смисъл да водим председателството на ЕС със служебно правителство или да готвим предсрочни избори.
Тези 2,5 седмици показват, че има съществени празнини в културата на водене на преговорите. А това е важна част от технологията на коалиционната култура и причина хората да са объркани, обобщи Антоний Гълъбов.
По думите му, ДСБ се забавиха с една година с напускането на ПГ на РБ. Това трябваше да стане, когато не се споразумяха за промените в конституцията.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...