Законодателят да изчисти методиката за авторските права

СЕМ организира в четвъртък среща между ръководствата на БНР и "Музикаутор" в опит да посредничи при разрешването на спора за сумата, която радиото трябва да заплаща за авторските права за излъчваната музика.

Георги Лозанов: Аз години наред съм бил в такава ситуация, сходна ситуация. Много е важно да има култура на спора, защото то явно има спор и спорът като всеки спор за пари не е много възвишен. Но заедно с това трябва да има отстъпчивост, да се правят крачки, да се правят компромиси. И двете страни в този случай имат някакви основателни аргументи.

„Музикаутор” има претенции - да нараства сумата, която изисква от Българското национално радио, което е в полза на авторите, на създателите на музика и мотивът главно е свързан с това, че процентът е много по-малък за БНР отколкото за частните. Към частните медии има по-голям процент, към БНП по-малък.

Но пък БНР е с много големи обеми, освен това БНР за разлика от частните медии, в които винаги, всяка година също има трудности в диалога и много по-малка и по-трудна събираемост на сумите докато БНР, когато се подпише договора, той е един акуратен платец и т. н., което също е основание БНР да иска една по-преферентна цена. И сега тук е въпросът да се стигне донякъде и да се намери компромисът още повече, че не е нараснал бюджетът на БНР, т. е. той си е същият и от тази гледна точка пък претенциите да се увеличи размерът на заплащането към „Музикаутор” е степен  по-агресивно и предполагам, че диалогът се изнервя, но във всички случаи трябва да се намери решение, защото това е добре и за двете страни.

Естествено, че БНР не може да се лиши от съвременна музика и т. н., както пък „Музикаутор” колкото и да защитава интересите на своите автори. Ако просто тази платформа, която БНР дава за музика отпадне за тях, това естествено ще е чиста загуба. Така че двете страни имат много сериозен мотив да се разберат. Аз не знам доколко СЕМ е в състояние да помогне, винаги сме правили тези опити, когато и аз съм бил в състава на регулатора и накрая винаги са се разбирали. Тази година нещата ми се струват по-втвърдили се, не мога да разбера какви са причините защо стана така този път, но съм сигурен, че ще се намери изход.

Има опити да се появят и други дружества, но знаете ли какво – това е една европейска практика това колективно управление на права. Аз не мисля, че трябва да се стоварват някакви обвинения върху „Музикаутор” специални, трябва да се търси диалог. С взаимни обвинения не е начинът, по който ще се реши този спор. Разбира се това отваря един голям въпрос за пререгламентацията на тези отношения. Аз отдавна казвам, че трябва да има нова форма на регулация на тези отношения. Първо, например СЕМ няма място в цялата тази работа. Сега е  поставен и винаги от него се очаква да извърши някакъв  ход, а реално той няма инструменти – това са две страни, които водят търговски преговори. Или пък ако ще има място регулатора, то тогава трябва да са му дадени някакви правомощия да може на базата някакви рационални доводи да се сформира цена и той да настоява за тази цена според някаква методика, което на него не му е дадено това и законът не го е поставил в такава позиция и затова сега всъщност може само да бъде слушател на един по някой път доста изнервен диалог между двете страни.

Може би законът трябва да въведе методика, по която да се формира тази цена и да няма повече разправии всеки път.  Методиката не е предписана по закон и от там нататък всяка методика може да бъде оспорена и затова на мен ми се струва, че в закона трябва  един път завинаги това да се направи, за да престане тази разправия и по отношение на обществените медии, и по отношение на частните. Всеки пък тези дружества за защита на правата всеки път изглеждат като едни агресори, които искат нещо, а пък те търсят реалната цена на един продукт, който се предлага на пазара.

Има една продължаваща инерция в българското общество и недостатъчно разбиране за цената, за стойността на интелектуалния продукт, на културния продукт. На аудиторията това изглежда като че ли й е дадено по право. Не е така. Това е един пазар, на който излизат автори със своята работа, със своя труд и търсят заплащане. От друга страна пък медиите са изправени пред една трудна икономическа ситуация и даже продължава да бъде все по-сложна, да твърдят, че ако финансовия натиск върху тях се увеличи няма да могат да го понесат и тогава фактически авторите няма да вземат нищо, не просто малко, а нищо, което не е в тяхна полза.