Радиото е приятел, създава вкус към принадлежност

На 25 януари 2017 година, Българското национално радио навършва своите 82 години в ефир. По случай рождения ден на първата обществена електронна медия в България в Първо студио на БНР ще бъдат връчени годишните награди „Сирак Скитник“ за творчески постижения, за професионализъм, за отговорност и обществена мисия. 

Актуалните предизвикателства  на времето,  които Радиото следва в директния си  контакт със слушателите  и  събитията, оставайки фактор, спечелил най-високите стойности на общественото доверие  -  Райна Константинова – председател на Обществения съвет на БНР. 

Райна Константинова: Радиото е наистина моят живот от момента, в който влязох в него през 1973 г. след един конкурс, който мислех, че няма да мога да премина. Мисля, че правото да говорят за радиото имат всички, особено тези, които слушат. Защото какво е радиото? То е всъщност първото средство за модерна комуникация, то създава една огромна мрежа, чрез която хората разбират какво става с тях, около тях, в света. 

Радиото е една голяма любов за тези, които работят в него и в този ден преди да говорим за неговите  задачи и предизвикателства, аз бих искала да поздравя всички тези хора, които правят радио - всички тези великолепни музиканти, редактори, автори, продуценти, инженери. Денонощно радиото работи 24 часа седем дни в седмицата. И хората мислят, че радиото е една стара медия – това е вярно, но  тя е и много млада – с младите хора, млади хора, които правят радиото днес, които всъщност правят радиото модерно и достъпно в дигиталния век.

Оказа се, че радиото получи много големи възможности именно от интернет, именно от това, че то е в момента на около 10 – 12 платформи, с което всъщност  конкурира всички останали средства за масово осведомяване, за масова информация.  Стоят много предизвикателства пред него, независимо от това, че то изглежда много живо и жилаво, стоят предизвикателства и пред обществената медия,  не само в България,  а навсякъде по света.

Те имат задължения към обществото, те трябва да бъдат абсолютно точен и безпристрастен  посредник, участник в демократичните, в социалните, в културните нужди. Освен това те трябва абсолютно задължително да бъдат плуралистични  и да произвеждат качествено съдържание. Разбира се, стои и въпросът за неговото финансиране, защото общественото радио, както и обществената телевизия, нямат комерсиални цели, те не работят за печалба. Трябва да имат универсално съдържание, трябва да имат редакционна независимост, високо качество на своите програми и т. н., но това е предизвикателство пред всеки, който работи за радиото и тези предизвикателства  не са от вчера.

Да, обществото е разделено, но думите, думите могат, както казват англичаните, те могат да убиват, но те могат и да лекуват и нашето оръжие са думите, поради което хората, които работят в радиото, а и не само в радиото,  трябва да имат точност и сила на посланието, трябва да поднасят  фактите честно, трябва да разрешават многообразие на мненията и да бъдат толерантни към тях, трябва да показват непредубеденост и уважение. 

Разбира се, трябва да има и значимост на контекста – думите се изхабяват много лесно, когато не си подготвен можеш да станеш незначителен. И разбира се, един проблем, който мен винаги ме е вълнувал и в момента особено – един ясен и правилен, хубав  език. Това се изисква от хората, но разбира се, и силен гръбнак, защото напрежението и натискът могат да бъдат много силни, прозорливост, за да се извадят важните обществени теми и разбира се, чувствителност към човешките детайли в събитието.

Бих казала, че Българското национално радио стои много добре в контекста на европейските обществени медии. Единственото, което го отличава, е неговото много скромно финансиране. Иначе радиото стои чудесно със своето универсално съдържание, което предлага, с програмите  за културни събития, за културно обучение, с великолепните си новинарски и коментарни емисии, с ясните профили на своите канали и разбира се, с възможност за достъп на различните дигитални платформи –  Бинар със седем различни платформи. Отдавна мина времето, когато младите хора чакаха да  пуснат по радиото любимата им песен. Радиото се съобрази с това и разбира се, не остана назад, обаче като един добър водач на добър вкус и разнообразие.

БНР стои добре в медийната сред и не съм имала нито един миг, в който да се срамувам от моето радио след 2000 г. . И ако говорим конкретно – регионалните радиостанции на българското радио са просто членовете на едно семейство. Тяхната програма по нищо не се отличава, що се отнася до принципи и изисквания за качество и  презентация от всички останали. Но то има най-важна задача – то стои най-близо до проблемите на даден регион. 

Регионалното радио е този приятел, който казва на хората точно  какво се случва  и точно какво може то да им помогне  в тяхното ежедневие с този детайлен поглед върху живота на хората, поради което регионалното радио, не само в България, е много важно, с  този детайлен поглед върху живота на хората тук и сега или между два политически избора, които трябва да се направят, имам предвид изборите. Между изборите то е това, което задава въпросите, които хората биха искали да зададат. То е и това, което познава най-добре  - кое е характерното за дадения регион и, ако щете,  по чисто домашните шеги, които са разбираеми по-добре от хората в Пловдив, отколкото, ако поднесеш същото нещо на хората от Североизтока. Ето, това е, този вкус на принадлежност, близост до хората и пак нека кажа – приятелство. 

Цялото интервю с Райна Константинова може да чуете в звуковия файл.