За добро вино - добро грозде, хигиена и технология

За виното, технологиите и славата на българските сортове разговаряме с Ламбрин Топузлиев, който ръководи винарската изба на Аграрния университет в село Брестник.

Ламбрин Топузлиев: Искам да се възползвам от възможността да поздравя всички лозари и винари с днешния ден, да пожелая една много добра реколта, да се произведат добри вина, които да прославят България не само в Европа, а и в целия свят.

Радио Пловдив: Да бъдат и по вкуса на българите, нали?

Ламбрин Топузлиев: Разбира се. Предполагам, че това вече сме го постигнали. Българските вина по принцип на този етап имат много добро качество и удовлетворяват в доста голяма степен вкуса на българите.

Радио Пловдив: Като се има предвид каква зима преживяхме, каква реколта се чака след тези студове?

Ламбрин Топузлиев: Поверията казват, че когато зимата е студена и когато се зарязват лозята в студено и снежно време ще има добра реколта, добър берекет. Така че ние вярваме в тези неща и предполагам, че реколтата ще бъде добра.

Радио Пловдив: Поверията казват това, а опитът ви на професионалист потвърждава ли го?

Ламбрин Топузлиев: По принцип да, тъй като знаете, че климата в България е променлив, но лозарите, които имат вече доста опит в тези неща започват да практикуват действия, които се извършват на лозето, така че да се влияе на качеството на самото грозде.  С тези действия лозарите могат контролират вече органичния състав на гроздето и от там респективно качеството на самото вино, което ще се получи.

Радио Пловдив: Достатъчно просветено ли е българското лозарство и производство на вино? 

Ламбрин Топузлиев: По принцип тук може би имаме лек недостатък в самото рекламиране на българското вино, говоря рекламиране от страна на българската държавата   като цяло, тъй като тук нещата не са толкова добре ориентирани, защото на този етап почти всяка една винарска изба рекламира собственото си производство индивидуално. В момента започват да се създават винени организации, дружества, сдружения и т. н. , с които евентуално се цели това нещо да се направи реклама на българското вино като цяло, не индивидуални винарски изби, но това в момента е в процес на развитие.

Радио Пловдив: Старите сортове ли правят авторитета на българското вино, традиционните или природата, която позволява да се отглеждат тук лози и от реномирани вносители и чужди производители? 

Ламбрин Топузлиев: Моето мнение е, че ако трябва да бъда честен, България би трябвало да се прославя в страните от третия свят, или Китай и Франция и т. н., и т. н. новия, новия стар винен свят със собствени вина, т. е. със собствени сортове вина. Един от тези сортове е „Мавруд”, според мен „Мавруд” и „Рубин” са сортовете, които имат доста традиции и доста голям потенциал за развиване на българска територия и климат. Отделно от това влизат доста чужди инвестиции, има доста сортове чуждестранни, които добиват популярност в България, това са като „Каберне Совиньон” и „Мерло” – това са един типични популярни сортове, стари сортове, но навлизат и сортове, които са нови и доста прогресивни, също не български – като сорта „Сира” или „Шираз”- това е един от най-прогресивните в момента сортове. По маркетингови проучвания се показва, че населението на възрастовата граница между 20 и 40 г. предпочита да консумира този сорт било той в чист вид, било то в купажни вина. 

Радио Пловдив: А има ли интерес от чужбина да се купуват българските сортове, българските лози?

Ламбрин Топузлиев: Доколкото имам информация има такъв интерес особено за сорта „Мавруд”,  но това е сорт, който в момента все още го разработваме. Даже в избата на Аграрния университет извършваме доста експерименти с този сорт, защото пак повтарям, според мен лично това е начинът България да излезе на чужди пазари, сос собствен сорт, с нещо, което ние сме уникални и има запитвания, но това е сорт, който зрее късно, бере се принцип при стандартни условия края на октомври, трудно натрупва захари, така че е малко по-претенциозен към климатичните условия и с това нещо, разбира се, трябва да се съобразяват и чуждестранните инвеститори, които искат да внесат от този сорт на техните територии.

Радио Пловдив: Какво търсят производителите – количеството или повече качество, или цена?

Ламбрин Топузлиев: Според мене философията на повечето винарски изби е следната, бих казал, че  на около 70 – 75 % от качеството на доброто вино се дължи на добрата суровина. Не случайно вече всичките по-модерни винарски изби залагат на собствена суровина, т. е. произвеждат си собствено грозде, т. е. контролират си добиви, натоварвания, агротехнически мероприятия на лозето с цел получаване на висококачествено вино.

По принцип има и проекти, по които се кандидатства. Винарските изби се възползват доста от това нещо, както проекти на лозята, подмяна на стари масиви, така и проекти във винарските изби – подмяна на технологично оборудване. Според мене лично екипите, които са във винарските изби като технолози и ръководители мениджъри в повечето изби са доста добри и както се вижда не закъсняват резултатите. Само информативно ще кажа, че българските вина имат над 150 медала за миналата година в международни изложения.

Радио Пловдив: Вас какво ви дразни, когато се заговори за вино?

Ламбрин Топузлиев: От технологична гледна точка ще кажа, от ръководна гледна точка като ръководител на винарска изба е тежката бюрократично система при производството на вино, т. е. попълват се много дневници, според мен лично голяма част от тях са излишни, но просто такъв е законът за виното и той трябва да се спазва и това доста утежнява нещата и до голяма степен обърква някои технолози, защото те вместо да се съсредоточат изцяло върху производството на висококачествени вина, се съсредоточават повече върху административна работа, тъй като човекът, който трябва да попълва всичките тези документации е единствено и само технологът.

Радио Пловдив: Нека да кажем нещо и за винарската изба на Аграрния университет. Тя има колекция в помещение на 13 м под земята. Защо и каква е тази колекция?

Ламбрин Топузлиев: Ще кажа, че винарската изба на Аграрния университет се намира в покрайнините на село Брестник , тя  е част от базата на Аграрния университет, която е разположена на територия от над 450 дка. На тези  450 дка има над 400 сорта, между другото тук сме на второ място в Европа по събрана сортова колекция. От тях 220 са десертни, които са семенни, безсеменни, с малко зърно, с голямо зърно и т. н. и 180 са винени, но те са 80 – 85 представляват интерес за избата, тъй като се приспособяват добре на българска територия и климат. Специално за винарската изба – построена 1970 г.  и от тогава функционира като експериментална винарска изба. В момента имаме някои според нас лично, бих казал думата революционни експерименти, които може би след 4 – 5 г. ще дадат голяма популярност. Единият от тях е за българския сорт, за който споменах, „Мавруд”, другото е т. н. клонова селекция, която за първи път се прави между другото тук в България на прогресивните сортове като „Сира”,”Вюлние”, „Шардоне” и т. н. Избата се намира на 13 м под земята, там се намира и нашият винен трезор, ако мога така да кажа, енотеката на избата, в която се съхраняват старите вина от най-добрите реколти. Най-старото е от 1967 г. – три години преди да се построи избата. Интересното за това помещение е, че всяка една от бутилките и описана нейната история и представлява голям интерес за хора, които колекционират вина, тъй като всяка бутилки върви със сертификат и свидетелство за своята история.

Радио Пловдив: Има ли текучество, теч по-скоро на професионалисти към чужбина?

Ламбрин Топузлиев: За Аграрния университет бих казал, че студентите, които завършват Аграрния университет имат една сравнително добра подготовка, разбира се, като всеки нов кадър, който току-що е завършил и евентуално трябва да започне работа  се нуждае от малко напътствие, от малко практически опит, но мисля, че това с течение на времето се придобива от всеки един и на този етап не мисля, че има голямо текучество на кадри. Напротив, имам информация, че наши колеги, които са завършили във Франция, в Дижон пристигат тук и работят на българска територия. 

Аз много често отговарям така за формулата за успеха – когато имаме добра суровина, имаме перфектна хигиена и идеална технология получаваме отличен продукт. Тези три неща, когато се съчетаят се получава много добър краен продукт.

Радио Пловдив: Имате ли любим тост?

Ламбрин Топузлиев: Не бих казал, че имам любим тост. Във винарската изба пристигат гости от цялата страна и голяма част от тостовете са написани в специална книга и когато имаме време от време на време си ги прочитаме и си ги припомняме. Лично аз нямам любим тост.