Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

На пазарите не правим разграничение между търговците

Защо се разбунтуваха цветарите от Четвъртък пазара и универсална ли е тезата, че  цената на стоката  се определя в конкуренцията на пазара?  Стефан Султанов – директор на ОП „ Общински пазари“.

Пазарите се стопанисват от общинско предприятие и ние сме длъжни всеки земеделски производител или фирма, които искат да упражняват там дейност, да бъдат допуснати, без да правим разграничение между нови и стари търговци с аргумент да не става конкуренция за подбиване на цените. Недопустимо е с наша помощ да наложим монопол и едва ли не картел на цените на цветята, само и само да не допуснем някой нов на пазара.

Идеята за стимулиране на малките търговци, за съжаление, не е записана никъде в правилник или закон. Във всички нормативни актоне, на базата на които работим, няма разграничение между „малък“, „голям , „фирма“ или  „земеделски производител“. Всички са равни и ние сме длъжни да отдаваме общинско имущество с цел генериране на приходи в хазната на Общината. Всяка фирма, независимо колко е голяма, след като мине необходимите процедури, има право да наеме маса. А на въпроса защо не са вътре,  ако бяха там, трябваше да са от другата страна на пазара и тази нова фирма нямаше да има реална възможност  да осъществява конкуренция, тъй като хората знаят, че там няма цвета на пазара.

Няма никаква неточност и в това, че фирмата е наела съоръжения само за три дни. Съществуват три възможности за наемане на площи на пазара – първата е до 5 дни само с фактура, вторият е от 5 дни до месец с разрешение за ползване и третият – над месец с провеждане на търг или конкурс. В случая  тези хора ползват т.н оборотни маси и площи – абсолютно законно предоставени.

Още преди половин година ние променихме правилника, който вече дава възможност  да се поставят стационарни преместваеми обекти на общинските пазари. Преди това не беше възможно, тези обекти не можеше да бъдат собственост на наемателите, а вече може. Аргументът е, че има интерес от тяхна страна, търговията е променена освен на сергийни площи, да се продава и в затворени  площи. В тази връзка  правим опит  да направим нов облик на пазара Гребна база, като върнем големия клиентския поток. Защото освен  традиционните продукти – зеленчуци и плодове, които се продават, има и млечни изделия и в момента търсим клиенти, които да започнат да продават сурово месо и жива риба. Това ще затвори кръга и пазарът ще бъде конкурентен на един по-малък супермаркет, където човек може да мине и да си купи почти всичко необходимо и то да бъде качествено, заради това че е българска продукция в повечето случаи.

Чуйте звуковия файл..


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Възможна е криза с горивата, важна е държавната политика

За горивата и санкциите - какво да очакваме на нашия енергиен пазар и след 1 януари, когато идват разплащанията с евро? Прогнозата за сделката "Лукойл" правим в разговор с доц. Васил Петков , преподавател по МИО и маркетинг в ПУ и УНСС. С него говорим за критичните въпроси около съдбата на „Лукойл Нефтохим“ в Бургас и влиянието на санкциите..

публикувано на 06.11.25 в 10:28

След линията от Пловдив до Братислава и полети до Малага

Какво за развитието на Летище Пловдив излиза на преден план, след като стартира линията до Милано, какво сочи анкетата на сайта на пловдивския аеропорт и какви са предпочитаните дестинации на хората от Южна България, разговор с изпълнителния директор  Красимир Пешев .  Пешев съобщи, че допитването до пътниците е провокирано от техните въпроси в..

публикувано на 06.11.25 в 09:47

Историята на теснолинейката, разказана в 364 страници

На 10 ноември в Пазарджик ще е премиерата на книгата „Родопската теснолинейка“. Това е книга-енциклопедия, която в 364 цветни страници събира повече от век история, разкази и снимки, посветени на единствената действаща теснолинейна железопътна линия в България по маршрута Септември–Добринище.  В  интервю за програма "Ден след ден" Кристиян Ваклинов..

публикувано на 05.11.25 в 16:50
Кънчо Стойчев

Бюджет 2026 е крачка в пропастта, трябва да се преработи

Проектобюджетът за 2026 година е определен от бизнеса като опасен и нереалистичен. Според заместник-председателя на Асоциацията на индустриалния капитал и социолог Кънчо Стойчев държавата върви към свръхдефицит и критично равнище на задлъжнялост, а цената ще бъде платена от българските данъкоплатци. В интервю за Радио Пловдив Стойчев заяви, че..

публикувано на 05.11.25 в 16:01
Първан Симеонов

Развързването на хазната е купуване на политическо време

Намалява увереността на българите както за за личните им финанси, така иза икономиката на държавата през следващата година, динамично расте прогнозата за повишаване на цените - това са част от изводите на проучване, направено от агенция "Мяра" през месец октомври. Разбира се, в този тип данни винаги се оглежда и инерционният скептицизъм, като цяло..

публикувано на 05.11.25 в 11:06