Уместно ли е България да се присъедини към страните от Вишеградската четворка, които потестират срещу двойните стандарти на производители на известни марки да продават различни по качество стоки на своите и на източните пазари.
В дискусията по темата включихме проф. Йорданка Алексиева зам-ректор на УХТ и ръководител на катедра „Хранене и Туризъм“.
Професорът не приема коментарите, че сме „боклукчийското кошче на Европа“, най- малко защото у нас за разлика от Словакия проучване, което да посочи конкретни факти не е правено.
Дори и така да е, по- важното е, съдържанието на храните да е коректно отбелязано на етикикета. Можем да възразяваме ако това не е спазено като регламент- посочи професорът.
Тя обаче сподели, че не е изненадана, че практиката за различното качество на различните пазари съществува, заради различните възможности на потребителите. „Ако заплатите ни са два пъти по- ниски- ясно е , че европейските производители не могат да стъпят тук с цени, които са приложими при тях. Производителите си имат политика за различните пазари“.
Такава практика има и в България.
Професор Алексиева даде и пример, на който сама се е натъкнала с български производители – по време на оценка на хранителни продукти на български производител – оказва се, че това, което участва в състезанието е различно от това, което после е на пазара. Това е вредна лоша практика, но за съжаление движещата сила е пазара и масово се търсят евтини заместители на качествените продукти, за да се постигне приемлива цена
Гони се цена, но по най- лекия път, с компромиси в качеството.
Проверките са скъпо начинание, УХТ има ресурс- научен и технологичен да го направи, но трябва финансиране. Това е въпрос на политика и разбиране за това кое е важно.
Като потребители не можем да разчитаме на ориентир - „цена“. Не винаги високата цена е белег за добро качество – каза проф. Алексиева.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...