Няма качество на ниска цена, но и цената не винаги е знак за качество

Уместно ли е България да се присъедини към страните от Вишеградската четворка, които потестират срещу двойните стандарти на производители на известни  марки да продават различни по качество стоки на своите и на източните пазари. 

В дискусията по темата включихме проф. Йорданка Алексиева зам-ректор на УХТ и ръководител на катедра „Хранене и Туризъм“.

Професорът не приема коментарите, че сме „боклукчийското кошче на Европа“, най- малко защото у нас за разлика от Словакия проучване, което да посочи конкретни факти не е правено.

Дори и така да е, по- важното е, съдържанието на храните да е коректно отбелязано на етикикета. Можем да възразяваме ако това не е спазено като регламент- посочи професорът.

Тя обаче сподели, че не е изненадана, че практиката за различното качество на различните пазари съществува, заради различните възможности на потребителите. „Ако заплатите ни са два пъти по- ниски- ясно е , че европейските производители не могат да стъпят тук с цени, които са приложими при тях. Производителите си имат политика за различните пазари“.

Такава практика има и в България.

Професор Алексиева даде и пример, на който сама се е натъкнала с български производители – по време на оценка на хранителни продукти на български производител – оказва се, че това, което участва в състезанието е различно от това, което после е на пазара. Това е вредна лоша практика, но за съжаление движещата сила е пазара и масово се търсят евтини заместители на качествените продукти, за да се постигне приемлива цена

Гони се цена, но по най- лекия път, с компромиси в качеството.

Проверките са скъпо начинание, УХТ има ресурс- научен и технологичен да го направи, но трябва финансиране. Това е въпрос на политика и разбиране за това кое е важно. 

Като потребители не можем да разчитаме на ориентир - „цена“. Не винаги високата цена е белег за добро качество – каза проф. Алексиева.