В гетата да има полиция, но по-важно е да мислим дългосрочно

В програма "Точно днес" говорим и за това: как за пореден път спрягаме толерантост, мир, етническа търпимост и ровим раните, влизаме в гетата и намираме причините в социалната основа на конфликта българи-роми.

И ако от едната страна са сопите и брадвите, то от другата стоят призивите за ред и законност, въпреки усещането за  ярка несправедливост и в Асеновград, и в карловското село Слатина, и преди цели 6 години- Катуница. 

Доц. Михаил Иванов, експерт по етнически и демографски въпроси и съветник на президента Жельо Желев за спешните мерки, които изпълнителна, законодателна и местна власт се налага да предприемат заради протестите всяка вечер в Асеновград.

Михаил Иванов: Не мога да оценя еднозначно хората, участващи в самите протести. Чуха се най-различни гласове в много широк спектър – от крайна ксенофобия и циганофобия до много разумни призиви. Направи ми впечатление един от гражданите, който казваше – само приказваме за интеграция, на се сещате за тях, обръщайки се към политиците, само когато има избори, т. е. вие ги използвате за вашите користни цели. 

Така че между гласовете, които се чуха на протестите трябва да се вслушаме по-внимателно и да чуем какво казват хората. Разбира се, тези демонстрации на сила, на това напъване, бих казал, към мах`лата, срещу която срещнаха силите на полицията, тези силови демонстрации на рокерите, тя също, според мене,  беше предназначена, имаше само една цел – да всява страх.

Сега не можем по никакъв начин да се съмняваме, че сега в гетата и на Пловдив, и на Асеновград хората се страхуват, наистина се страхуват. Това е моментната картина. Разбира се, трябва да уважим действията на полицията. По време на протестите тя отмерено, но твърдо отстояваше реда в Асеновград.

Аз изслушах много внимателно това, което каза премиерът Бойко Борисов  затова, че във всяко село трябва да има полиция. Идеята по този международен проект е във всяка да махала да има полиция, да има патрули, които непрекъснато патрулират в махалите. 

Важното е да има присъствие на полиция, полицейски пунктове в тези махали. Разбира се, в тези сложни, трудни условия на полицаите трябва да се плаща както подобава, в това няма абсолютно никакво съмнение, но в самото Шесто РПУ има хора, Антон Карагьозов от ромската общност може да ви разкаже, има хора, които си спомнят, че беше създаден център за  подготовка на полицаи от Южна България за работа в сложни етнически условия. рябва да наречем  нещата с истинските им имена. Онзи

Важното е другото, че това са гета и тук аз искам да апелирам, за да започнем отново от „а” и „б”, че преди няколко дни имах дискусия по радио „Христо Ботев” с г-н Георги Кръстев, който е секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, но ние с него имаме сериозни различия, той казва „Няма гета, в България гета няма.” Ето, от тук трябва да се тръгне. Още през 2004 г. по линия на ФАР беше направено сериозно проучване на гетата в България и хората-специалисти от чужбина в България установиха, че гета има.

Всичките признаци на едно гето като територия на бедността и неграмотността, са налице. 

Първо, гетата са гета като територии, с техните вътрешни закони, с техните вътрешни отношения, с техните вътрешни разслоения, включително и социални. Но те имат разслоения и помежду си – едните са християни, другите са мюсюлмани, включително и в Асеновград, но това води да гетоизация на желанието, която вие много често отбелязвате. 

Нашето изследване, което проведохме заедно с Алфа Рисъч и Нов български университет, анкетата беше проведена на терен през септември, установи, че сред мюсюлманите-роми, сред мюсюлманите в гетата ги нарекох,  няма нито един висшист, 40 % са неграмотни или полуграмотни.

Много ми е интересно тези хора, които сега са арестувани, тези хора, които участваха в събитията в Асеновград, колко от тях не са образовани, а са грамотни. Освен това виждаме, че посред бял ден гетото е пълно с млади и силни мъже, това означава, че те са безработни.

Последното преброяване през 2011 г. не беше компрометирано и тогава 28 % от хората не отговориха какво е тяхното вероизповедание, така че преброяването не може да ни помогне. 

Още повече, че например в Пловдивската община  според преброяването през 2001 г. те са няколко хиляди души, главно от групата на железарите. В същото време в гетата на Пловдив живеят 40 – 50 хиляди души. За нас е важно да кажем колко са хората в гетата. Според изследването от 2004 г. очевидно остарява, очевидно е остаряло. Очевидно преди 13 г. те бяха някъде към 400 хиляди, живеещи в гетата. 

Особено тежки са гетата в Пловдив, в Асеновград, в Сливен, в Хасково, във Варна, в Бургас, в Монтана, в Лом, да не изброявам, става дума за една широка география на гетата в България, не тях трябва да мислим колко са. Не е точно, защото един ще каже аз съм турчин, друг ще каже аз съм циганин, трети ще каже аз съм българин, важното е, че те живеят в условията на гето, а гетото ражда, както вие казвате, неграмотност и невежество, а те - означава никаква квалификация. А това го говорим 28 г., това е просто отчайващо. Говорим, че в гетата има над 100 хиляди души неграмотни, това са хора млади, в трудоспособна възраст, те са пълни с енергия и със сила и тази енергия няма накъде да се изразходва. 

Това е първото и не трябва ясно да се върнем към темата за гетата и България, и община Пловдив, и община Асеновград, и област Пловдив трябва да припознаят, че на тяхната територия има гета и че за тези гета трябва да се вземат сериозни мерки в дългосрочен план.