Длъжни сме да изискваме от партиите противопоставяне

Любомир Стефанов: В днешната и по принцип съвременната динамична  обстановка и с непрекъснато променящи се външни фактори и вътрешни, както виждаме, малко трудно е да прогнозираме какво ще бъде точно включено в дневния ред на народните избраници за есенния полусезон на парламентарния живот.  Но, да, според първоначалните заявки  Законът за борба с корупцията особено по високите етажи на властта би трябвало да вземе челно място, паралелно със Закона за бюджета, както и с ускоряването, надявам се ефективно и ефикасно, на организацията и логистиката около българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Парадоксално, но предполагам, че и управляващи, и опозиция ще говорят еднакво възторжено и въодушевено за нуждата от такъв закон – всеки със своите аргументи, разбира се, от собствената си камбанария. Знаете, през лятото не ни подминаха няколко скандала, които като че ли се фокусираха в тази посока – от страна на управляващите това беше възродената сага „Цанков камък” – за язовира и безхаберното или по-скоро безотчетното източване на колосални суми пари и накрая получаваме нефункциониращо съоръжение, което е предпоставка за съмнения за корупция с определени имена намесени. 

От друга страна пък опозицията заговори за, аз няма да използвам името, което популярни жълти източници го нарекоха, но скандал с производители на салами и пласирането им по определена схема към източници на властта. 

Отново конкретни имена, отново високите етажи, така че виждате, всеки си има аргументи. Надявам се обаче лятото е летните жеги да не са изпарили желанието и устрема на народните представители наистина да доведат това дело до успешен край.

От една страна политическите партии имат функция да комуникират с гражданите, не само до комуникират помежду си, т. е. на системно ниво в парламента партиите общуват помежду си, за да произведат закони, които да са от полза за обществото. 

Но публичната им функция е да осведомяват нас, техните гласоподаватели и българските граждани, които сме реалният суверен в тази държава, какви са намеренията им, какви са възможностите и какви са заявките, така че не виждам нищо нередно, само казвам, надявам се,  това, което се случи зад парламента да бъде внесено в парламента, структурирано и произведено в ефективен и ефикасен закон, тъй като българските граждани имат вопиюща нужда от възстановяване на доверието в работата на институциите. 

Коалиция ГЕРБ – Обединени патриоти е абсолютно нормално работеща откъм функциониране и заявени предварително приоритети за изпълнение. Доколко ги пълнят със съдържание е въпрос може би, на който ще си отговаряме януари месец догодина, когато направим качествения анализ на количествената работа, която те ще отчетат. Доколкото за изблиците – абсолютно нормално – има напрежение между партньори каквито и да са те, в едно семейство има разбира се напрежение между съпруг и съпруга, така че нищо ненормално не виждам. Въпросът е, че Обединените патриоти – движение като че ли доста бързо се учат да бъдат управляващи, което не е лошо, тъй като води до смекчаване на част от, меко казано, противоречивата и скандална предизборна риторика от тази година.

Г-н Валери Симеонов използва точно децибелите, тъй като това може би е донякъде ролята на Обединените патриоти в коалицията – да гонят рупора на популярни или не до там идеи и предложения за политика, докато ГЕРБ играят ролята на  по-умерения, на по-въздържания, по-мъдрия, по-опитния в коалицията. Те казват – вижте, много са ви хубави желанията, много добре сте си ги формулирали, напипали сте нещо важно в обществото, само че не става така – през главата  за краката да стават работите, трябва по-полека да го направим, управленски, институционално, да го канализираме, систематизираме и т. н. Предполагам, че това е сценарият, който разиграват.

На този етап външната политика е обнадеждаваща. Имаме посока, спазваме принципи, нещо не особено присъщо за българската външна политика да кажем по отношенията със съседите. Но спрямо Македония успяхме като че ли да задържим и да издържим най-вече на напора и натиска. Помните, говорихме с вас по-рано т. г., че това е най-големият препъни камък, да издържим точно на напрежението вътрешно и външно, да запазим постоянен и що-годе последователен курс на отношенията.

Що се отнася до ратифицирането на договора за добросъседство с Македония имам съмнения, имам съмнения, може би ще станем свидетели на доста нелицеприятни сцени и изказвания по време на обсъждането. Подозирам, че ще бъдат индивидуални, солови изяви, но които ще имат точно тази тестова цел да пробват настроенията в парламента и да търсят по-скоро извън тясно партийно мнозинство или нестабилно пропукване на мнозинството, което би гласувало такъв проектозакон. А от кой ще дойдат? Не знам, може и от изненадваща страна да дойдат.

Сблъсък между БСП и ГЕРБ ще има, или поне логиката на политическия и партиен живот  сочи в тази посока. БСП се заявява като категорична опозиция като да бъде такава трябва да пълни със съдържание заявите и претенциите си.

Темата – корупцията ще бъде една от тези теми задължително или ще олекнат заявките на БСП за внасяне на прозрачност  и завоюване на властта на гражданите.

Другото, което провиждам е разбира се Законът за държавния бюджет. БСП трябва да отстоява социалните си императиви и постулати и ако не оспорва някои неща, които вижда като десни политики рестриктивни или друг тип, навлизащи в конфликти техните социални позиции, също ще олекне.

Третото нещо, което малцина български граждани интересува, но което е от фундаментална важност за отношенията към България от Европейския съюз освен нашумялото председателство и избора на новите членове на Висшия съдебен съвет. Дебатите също биха били интересни там. Така че има достатъчно теми, по които БСП и ГЕРБ да се сблъскат и да се държат като управляващи и опозиция. Смятам, че ние като граждани сме длъжни да изискаме противопоставяне от нашите политически партии по фундаментални теми просто, защото е илюзорно да смятаме, че всички са на едно мнение, просто за да бъдат цветя и рози положението в България.

Що се отнася до председателството – то е надпартийно, то е национално и тук вече, надявам се, партиите да се държат цивилизовано, за да си дадат сметка, че този имидж на България, за който всички говорят, че трябва да извършим, полираме  и издигаме на нов пиедестал, всъщност градим точно с поведението си за такива случаи в такива каузи.