28 години след 1989 година за еуфорията и разочарованието е разговорът ни с проф. Антоанета Христова - политически психолог и директор на Института за изследване на населението и човека при БАН.
Нейният личен спомен е за тогавашната еуфория на обществото. По това време днешният професор е студентка и помни енергията, която тогава се влива у хората с очакването за непосредствено близка и бърза промяна.
„Тогава никой не искаше да повярва, че за да се променят нещата се иска жертва на поколение. Никой не искаше да приеме, че в рамките на техния живот ще продължава търсенето на пътя, мислехме, че пътят е ясен. Никой не искаше да повярва, че няма да успеем да разположим ценностните бариери между настоящето и бъдещето“.
Професор Христова възрази срещу т.нар. „отговорност на народа“, защото хората не са длъжни да разбират процесите и пътя на развитие.
Тези, които искат да управляват, имат този ангажимент, тази отговорност е тяхна.
Припомняйки годините на прехода, професорът коментира вредите от допуснатите компромиси. Особено тези, които са били правени „ в името на спокойствието и мира“. Отговорността на ред политици се сведе до това да се запази спокойствието и статуквото.
Спокойствието замъгли борбата за истината.
По време на прехода обществото беше не толкова лъгано, колкото беше манипулирано, каза още психологът. Линията се заповядваше и измисляше от хора, които имаха силата, властта и парите, наследени по определени линии от миналото.
Преминахме през етап, който беше несправедлив за хората, но обществото може да се развие и да размести несъвършенствата, смята проф. Христова. Според нея това може да се постигне чрез технологиите, образованието, изграждането на гражданско общество, създаване на просветен политически елит, който има много да учи.
Проблемът е, че днес живеем в негативна система, която пие енергията на младите хора, затова и българите напускат страната.
Трябва да променим психологията на средата, да се върне самочувствието на хората. Успехите на общността трябва не просто да се знаят трябва дори да се преувеличават.
Чуйте цялото интервю в аудио файла.
С проектозакон беше предвидено БНТ и БНР да бъдат финансирани от Фонд „Радио и телевизия“ . „ Да заработи фонд „Радио и телевизия“ трябваше да се въведе една такса „Радио и телевизия“, която щеше да се начислява на електромер “ – заяви в интервю за Радио Пловдив бившият депутат Антон Кутев. „ Това, разбира се, не сработи. И..
Протестът на „Възраждане“ в столицата днес не успя да стане водеща новина, въпреки анонсите на представители на партията и призивите за всенародно недоволство пред сградата на парламента. Какви са възможните продължения на тази активност и ефектите от нея? Не вярвам да имат голяма подкрепа в бъдещи протести срещу приемането на еврото...
Предложението при установен преразход на бюджета на Здравната каса за болничната помощ в средата на годината, да бъдат намалени цените на всички клинични пътеки е скандално и дискриминационно и ще се отрази както на лечебните заведения, така и на пациентите. Това мнение изрази в програма "Ден след ден" Красимир Грудев, председател на..
Щаб, който работи по роблемите със замърсяването на въздуха в Пловдив е създаден на последната градска среща на партия "Продължаваме промяната", съобщи пловдивският депутат Стою Стоев в програма "Точно днес". Той обясни, че причината е абсолютното безхаберие на властимащите, които не обръщат внимание на този проблем. "Замърсеният въздух, който се..
За младите фармацевти в Медицински университет-Пловдив, за избора им и за ролята и правата на магистър-фармацевтите в здравеопазването в програма "Точно днес" говорим с проф. Асена Сербезова, дф, дмн – един от най-уважаваните експерти в социалната медицина и организацията на здравеопазването. " Не е важно само колко сме научили в медицинските и..
Облачно
Разкъсана облачност
Предимно облачно