За младите фармацевти в Медицински университет-Пловдив, за избора им и за ролята и правата на магистър-фармацевтите в здравеопазването в програма "Точно днес" говорим с проф. Асена Сербезова, дф, дмн – един от най-уважаваните експерти в социалната медицина и организацията на здравеопазването.
"Не е важно само колко сме научили в медицинските и фармацевтични факултети, колко много знаем, как постоянно осъвременяваме знанията, но още по-важно е как ги предаваме на хората и обществото, които имат нужда от тях. Защото статистиката сочи, че всеки втори, които приема по някакъв хроничен повод лекарства ги приема неправилно и това много често е от неправилната комуникация с фармацевта, с лекаря. Да, имаме листовки в опавковките на лекарствата, но не винаги се разбират от хората и не винаги се четат. Понякога хората дори се плашат от това, което виждат като информацият в секцията на листовката, посветена на нежеланите лекарствени реакции и дори отказват да приемат лекарството, което разбира се има своите неблагоприятни последици за заболяването. Така че едно от най-важните умения в тази система е умението за комуникацзия и другото важно умение е емпатията. Да се лекува и да се комуникира с емпатия. Никой не иска да се разболява, никой не иска да приема лекарства. Приемаме ги по някаква причина. ", смята проф. Сербезова, който по темата ще изнесе и лекция пред студентите днес.
Тя допълни, че в битката за нашето здраве разчитаме и на лекарите, и на фармацевтите.
Според проф.Сербезова към фармацията има определено интерес от страна на младите хора. По думите й обаче, у нас професията на фармацевта се ползва не по предназначение.
"Определено в България по ред причини - народопсихология, законодателство, бих казала една незрялост на нашето общество, нехолистично, нецялостно управление на здравеопазването тази професия, прекрасна професия, се ползва не по предназначение. Преди всичко ние сме свикнали да възприемаме ролята на фармацевтите като хората, които ни отпускат лекарства. Преди всичко в търговската и част. Тази професия обаче има една много важна социална роля, защото тя контактува много по-често с пациентите и с тези хора, които все още незнаят, че са пациенти, т.е рисковите групи, отколкото лекарите. Затова в по-развитите държави фармацевтите са включени в редица програми за профилактика на заболявания, за популяризиране на здравословен начин на живот", допълни специалистът.
Тя допълни, че във Великобритания в тясно сътрудничество с лекари фармацевтите дори предписват лекарства по определени списъци.
"По този начин се обременява от ценното време на лекаря", смята проф. Сербезов и допълни, че това освободено време може да бъде посветено на качествена комуникация с пациента.
Повече може да чуете в интрвюто с проф. Сербезова, което е в прикачения звуков файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...