Доверието в политическата класа се влошава

Осем месеца след изборите усещането на населението за политическо напрежение по върховете отново се пробужда и достига 41%. 

Катарзисът от изборите се изчерпва, а в контекста на  устойчив и стабилен икономически климат, хората продължават да обедняват.  За поредното проучване на социологическа агенция АФИС  социологът  Чавдар Найденов. 

Чавдар Найденов: Равносметката за няколко години назад и особено за тази година показва парадоксални тенденции. Само едно уточнение - като цяло нямаме общо обедняване, имаме дори изненадващо силно подобрение на трудовите доходи, на доходите на член на семейството в най-ниската категория под 200 лв на човек. Ако през март 20 % от домакинствата имаха такъв доход, то през декември този дял спада двойно – на 10 %, което е впечатляваща разлика за всеки, който наблюдава статистически данни. Намаляват и случаите на съкращаване от работа и скъсяване на работното време.

Но едновременно с това нарастват другите видове натиск, идващи от задлъжняването на хората с дългови проблеми и тези, на които са забавяни заплати. Тези показатели са по-високи дори отколкото в дъното на кризата през 2010 г., което показва, че уж временното влошаване на културата на отношенията в трудовата сфера и в защитата на потребителя всъщност трайно са се влошили и тогава, когато икономическият цикъл отново тръгна надолу, а той неизбежно тръгва, много хора ще се почувстват много зле.

За доверието към политическата класа – всъщност се влошава. Доста кратък се оказа ефектът от катарзиса от мартенските избори, тъй като по същество нямаме смяна на главните лица и главната сила и спада доверието в институциите. Отново подчертавам, че причината е в липсата на чувство, че тези институции защитават хората и в здравеопазването, и във финансовата сфера и в трудовата сфера и затова след известно освежаване на рейтинга парламентът губи 3 %, правителството 2 %, армията дори губи 7 %, дори медиите 2 %, синдикатите 4 %. Само доверието на президента е с положителен показател, т. е.  доверяващите са повече от недоверяващите, което би било опора при една политическа криза, когато е нужно посредничество.  Възходящо изключение е Европейският съюз, който бележи растеж от  48 на 52  %. Същевременно от върховете се излъчва едно заразно усещане за криза, за нестабилност и нервност, на което бяхме свидетели през лятото и есента с тези разкрития за корупционни и клиентилистки  схеми и темата за приватизацията, оставката на председателя на Народното събрание и т. н. Всичко това пробужда парадоксално, неочаквано желанието за нови избори. Това е по-скоро обща нагласа, а също така нараства и желанието за ремонт в управляващата коалиция в рамките на сегашното Народно събрание. 

Взаимните нападки между партиите – всъщност се получава консолидация на антагонистична основа.  Засилва се – и Нинова, и Борисов стоят стабилно начело на своите партии. Нинова се ползва с доверието на 85 % от избирателите на БСП. Борисов е още по-стабилен – 95 % от избирателите му вярват и нищожни проценти от тези избиратели смятат, че при избор на нова лидер партията би станала по-силна. Същевременно отношението към управляващата коалиция е доста сложно – няма големи промени, но вътре в агрегатните суми се крие комбинация между растящо недоверие сред негласувалите за тези партии и растящо доверие сред гласувалите за тях и също така едно влошаващо се доверие на електората на ГЕРБ към партньорите от Патриотичния фронт., подчерта социологът Чавдар Найденов.  

Чуйте звуковия файл: