Едва 57 175 бебета са родени през 2017 г. в България, което е най-ниският резултат от 1945 година насам. Това сочат данните от Информационната система за ражданията на Министерството на здравеопазването. Новородените в страната са със 7809 по-малко в сравнение с 2016 г. Най-много бебета през 2017 г. са се родили в София град - 15 262, а най-малко в областите Видин и Ямбол - съответно - 369 и 377.
Според с доц. д-р Елица Димитрова, ръководител на секция „Възпроизводствени процеси и структури на населението“ към Института за изследване на населението и човека към БАН раждаемостта през последните години се повишава и се стабилизира на около 64 хиляди деца годишно. Негативно влияние окозва фактът, че тези бебета са родени от майки, набор 90-та година, които също са малко на брой. Това е причината за малкия брой раждания. Ако направим сравнение с други страни, средният брой на ражданията за 2016 година е 1,5 като българската стойност е колкото на ЕС.
Доц. Димитрова посочи, че докато в миналото българката е раждала първото си дете на 22 години, сега възрастта за първо раждане надхвърля 25 година, немалък е и процентът на отложените втори раждания. По думите й, е напълно естествено демографската картина в София и Пловдив да е различна от тази във Видин, който е с тежки демографски показатели с напреднал процес на стареене на населението, с висока смъртност. Това е резултат на големите регионални различия.
Причините за ниската раждаемост са комплексни - желанието да се образоваш, да пътуваш, да работиш извън страната. Освен това се променят семейните модели, ценности, нагласите в съвременните поколения, коментира специалистът. Раждаемостта е функция на усещането за стабилност, от умението да планираш и управляваш живота си. Редица европейски страни имат сходни тенденции.
Ключът за преобръщане на негативните тенденции е към реализиране на политики за повишаване на доходите, за укрепване на усещането за стабилност и икономическа самостоятелност, които могат да променят репродуктивните планове на младите хора и желанието им за формиране на семейства и раждането на повече деца.
Това, което ни казват прогнозите за развитие на населението в България е, че трудно може да се говори за преобръщане на тенденциите, но може да бъдат смекчени негативните последици, които биха произтекли от тях. Ключът е в ефективни политики, които да имат превантивен ефект, за които сигнализират демографските прогнози.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...