Темата за въвеждането на еврото в България безспорно е актуална, след като финансовият ни министър обяви, че страната има намарението още тази година да влезе в нака наречената чакалня на еврозоната или ИРМ - 2. Това каза в интервю за Радио Пловдив макроикономистът Георги Вулджев.
Аз съм противник на идеята за влизането на България в еврозоната, защото тя изправя страната ни пред рискове, каза Вулджев.
Той отрече тези рискове да са свързани с възможно удвояване на цените в българия. Възможно е те просто те да се закръглят, примерът е от прибатийските страни – там инфлацията например намаля.
Други са по-съществените проблеми и те са свързани със структурните недостатъци на това пространство. Георги Вулджев поясни, че влизайки в еврозоната ще отпадне валутният борд в България, а това, според него, означава намаляване на финансовата дисциплина, както от страна на правителството, така и в банковия сектор.
Сега, при наличието на валутен борд, контролът е по-добър, но ако влезем в еврозоната, то правителството ще бъде сигурно, че дори и да направи някаква глупост, ще ползва защитният механизъм на еврозоната. Вулджев поясни още, че Централната ни банка в момента може да оказва много малка помощ на банките при определни условия, а в еврозоната тя ще взаимодейства много повече с банките и проблемът КТБ може да се слручи отново и то много по- лесно.
Макроикономистът увери, че нивата на доходите в страната ни не са техническо условие за влизането ни в еврозоната. Той припомни, че условията за влизането са в спазването на така наречените маастрихтски критерии.
Това означава, че бюджетния дефицит не трябва да е над 3% от БВП, задлъжнялостта да е под 60% от реалния БВП и лихвените ни проценти по кредити да не се различават с повече от 2%. Всички тези критерии ние сме изпълнили и изпълняваме.
Георги Вулджев прогнозира, че ако България кандидатства тази година за ИРМ – 2, кандидатурата ни бъде одобренаи влезем в чакалнята, то до три години, през 2021, вече ще сме приели и еврото.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Облачно