Опасна е ситуацията: "Всичко е възможно в България"

Цитирам мнения, които съм  чувал „То всичко в България е възможно.” Това е опасна ситуация. На обществото да му е писнало и да казва „Всичко е възможно”. Това говори за инерционност не само на политическия елит. 

Говоря за инерционност на цялата държава, на системата, на цялата администрация, че просто може и така, което според мен трябва да бъде жълта лампичка за управляващи, за опозиция и пр. Практически ми е трудно да назова политически теми, които са свързани с решения или налагането на идеи. Ако има, то едва ли стават новина и са в някакво маргинално публично пространство за сметка на скандалите.

Всички знаем, че има проблем с решаването на случаи, където някой трябва да понесе отговорност. Не може отговорността да се сведе само до подаването на оставка. 

Трябва да се направи цялостен анализ на режимите, при които работят затворите. Преди два – три месеца имаше стачка на самите охранители. Въпросът е, че има по-дълбок и системен проблем. От затвор са бягали и в други държави. Тук е интересен въпросът въобще ако други затворници пожелаят дали няма и те да успеят.

Не знам сделката за ЧЕЗ дали ще бъде бъдещ и още по-голям катализатор за политически промени. Нещо, което пак ще назова, проблем е липсата на последователност в позициите, т. е. дори и да не е имало нещо тревожно около това човекът Хикс, дали ще е г-жа Гинка Върбакова, или човекът Игрек и т. н. да придобие ЧЕЗ, оставаме с впечатлението, че оставаме с впечатлението, че схава въпрос по някакъв начин за нещо, което не можем да наречем изцяло чисто. 

И това всичкото се генерира от изговарянето от публични говорители, политически лица без каквато и да е отговорност за думите на всякакви видове варианти. Поне за мен един политически говорител трябва да си дава сметка за думите и тезите, които лансира понякога, тъй като проектира влияние върху обществото. Всеки има право да го прави, но трябва по някакъв начин за поема отговорност. Това, което мога да ви кажа е, че този скандал ще продължи да гравитира, но няма да бъде ключов. Ние не боравим с цялата информация.

По случая „Скрипал” намирам позицията на България, че е доста добре балансирана, това е мое лично мнение. Тук може да влезем в много по-сериозни анализи за целия този казус – защо сега се случва, защо в този контекст и може да влезем в геополитически игри, именно затова позицията на България е добра от гледна точка на това, че има осъзнатост, че това е една много по-сериозна, голяма и сложна игра, отколкото просто морален акт за отзоваване на дипломати. 

Говорим за ново засилване на конфликта Запад – Русия, който очевидно беше със затихващи функции по едно време. И сега това е изключително ниска точка на отношения, както се казва, едно време щом си махаш посланиците – се готвиш за война. Това е изключително ниска точка на отношения.

Това, което сочи общественото мнение е, че има стабилна и устойчива оценка за управляващото мнозинство. Повечето от половината българи не искат предсрочни избори. Другото, което е, че не регистрираме някакво съществено падане и загуба на електорална мощ от страна на ГЕРБ затова, че управлява и затова, че има скандали. Съответно и опозицията не расте в общественото мнение. Това говори за умора в обществото.

Може да влезем в различни хипотези, до очакваме някаква определена преоценка или определен козметичен ремонт, за такива по-драматични сценарии тип предсрочни избори не виждам основания и ГЕРБ стои стабилно, и управляващото мнозинство. Не искат предсрочни избори българите. отделно очевидно е, че се намираме в положителна икономическа тенденция, в смисъл има износ, икономиката расте и това донякъде генерира спокойствие в самите българи, т. е. няма ги ключовите основание за предсрочни избори. Отделно виждате, че заявките на Корнелия Нинова и на БСП са не толкова за предсрочни избори колкото за генериране на проблеми. Работата на опозиция е по някакъв начин ако може да очарова и с идеи. Ние практически не виждаме една голяма лансирана лява идея, виждаме даже едно ретроградно консервативно поведение, което надхвърля като консервативност пределите на дясното. Това е втвърдяване на твърдия електорат обаче. Очевидно е, че този електорат е мобилизиран, в смисъл да, левицата е вдигната на крака, говорим там за 900 – 950 хиляди – до милион  гласове, мобилизирани, но имаме проблем с работата с периферията.

Може да влезем в различни хипотези, до очакваме някаква определена преоценка или определен козметичен ремонт, за такива по-драматични сценарии тип предсрочни избори не виждам основания и ГЕРБ стои стабилно, и управляващото мнозинство. Не искат предсрочни избори българите. отделно очевидно е, че се намираме в положителна икономическа тенденция, в смисъл има износ, икономиката расте и това донякъде генерира спокойствие в самите българи, т. е. няма ги ключовите основание за предсрочни избори. Отделно виждате, че заявките на Корнелия Нинова и на БСП са не толкова за предсрочни избори колкото за генериране на проблеми. Работата на опозиция е по някакъв начин ако може да очарова и с идеи. Ние практически не виждаме една голяма лансирана лява идея, виждаме даже едно ретроградно консервативно поведение, което надхвърля като консервативност пределите на дясното. Това е втвърдяване на твърдия електорат обаче. Очевидно е, че този електорат е мобилизиран, в смисъл да, левицата е вдигната на крака, говорим там за 900 – 950 хиляди – до милион  гласове, мобилизирани, но имаме проблем с работата с периферията.