България има още доста работа по адаптацията към климатичните промени, но все пак последните 5 години се опитваме да наваксаме това изоставане. Колкото и да не сме страна за пример, поне амбициозно действаме, за да решим този проблем, каза в интервю за Радио Пловдив Георги Стефанов, мениджър "Климатични промени и Зелена икономика" в Световния фонд за дивата природа.
Ключов фактор за страната ни е, че най-накрая имаме на финален етап Национална стратегия за адаптация с измененията на климата, защото в ЕС тя е изготвена още през 2011 г. Ние сме последната страна в ЕС, която няма такава стратегия, и се надяваме до края на годината да бъде приета, подчерта екологът.
Стратегията е важна, защото е много обширен доклад - над 800 страници, който обхваща 11-те сектора на нашата икономика.
Тя включва стъпки какво ежедневно всички ние трябва да предприемем, за да намалим негативните последици в промените на климата - пожари, суши и др. Този документ е изработен от Световната банка в сътрудничество с редица експерти и предлага редица тънки решения, които всички да вземем, за да се адаптираме успешно, обясни Георги Стефанов.
Според него най-характерният пример е със земеделието - например при прогнози за дъждовно лято какво да направят зърнопроизводителите, които трябва да жънат, но не могат заради валежите. С предварителната реакция могат да се минимизират щетите и разходите. Друга е ситуацията при горите - там основното е да се анализира кои видове биха оцелели успешно при дългосрочна прогноза, за да не загубим големи масиви при пожари или суши. Има разписани действия и при градска среда, обясни екологът.
Не бива да забравяме, че Балканският полуостров ще бъде един от най-засегнатите региони, което ни прави да бъдем активни, каза Георги Стефанов. Страните около екватора и на север не усещат толкова много климатичните промени, макар че тази година жегите там ги изненадаха. Точно в страните от Балканите усещат много силно промените в климата - много топла зима и дъждовно двумесечно лято, екстремни жеги и студове през пролетта и т. н.
Голямото предизвикателство в тази област е как допусканията на учените да се видоизменят в конкретна политика. Това означава политиците да чуят не само учените, а и гражданите. Лошото е, че политиците гледат много краткосрочно и най-често го отлагат във времето, каза Георги Стефанов.
Той препоръча всички граждани да се информираме и да правим дребни стъпки като повече ходене пеша, смяна на двигателите на автомобилите и т. н.
Цялото интервю с Георги Стефанов, мениджър "Климатични промени и Зелена икономика" в Световния фонд за дивата природа е в прикачения файл.
След горещите юлски дни август започва с нормална температура за сезона и се очертава да е с максимални температури между 32 °- 36°, коментира в програма "Точно днес" проф. Георги Рачев, климатолог и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Според него за района на Пловдив не се очакват големи горещини, поне до голяма Богородица. " За района на..
Очакава се на предстоящата сесия на Общинския съвет в понеделник да бъде гласувано предложението на групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“, което цели да въведе ред в ползването на електрическите тротинетки в Пловдив. Проектът за наредба беше публикуван за обществено обсъждане още юни. Пет години след като държавата..
За девета поредна година националният туристически поход „Последният път на Хаджи Димитър“ ще премине по стъпките на войводата и ще пресъздаде последните дни от живота му. Инициативата е посветена на 157 години от смъртта на революционера и загиналите за българската свобода. Тридневеният поход започва от днес с маршрут от връх Бузлуджа през..
В Блъгария липсва превенция, както и адеватна техника за гасене на пожари, казав предаването "Точно днес" доц. Момчил Панайотов. Той е преподавател по “Дендрология” в Лесотехническия университет, занимава се активно с проучвания на планински гори и е един от авторите на “Оценка на риска от стихийни пожари в България”, изготвен по поръчка на..
В международния ден за борба с трафик на хора говорим за проблема и неговите измерения. Националната телефонна линия за борба с трафика на хора отчита увеличение на сигналите за незаконна миграция. Тревожен е и ръстът на случаите, свързани с непълнолетни. Според Диана Китова, мениджър на Националната телефонна линия за борба с трафика на хора,..
Разкъсана облачност
Ясно