България има още доста работа по адаптацията към климатичните промени, но все пак последните 5 години се опитваме да наваксаме това изоставане. Колкото и да не сме страна за пример, поне амбициозно действаме, за да решим този проблем, каза в интервю за Радио Пловдив Георги Стефанов, мениджър "Климатични промени и Зелена икономика" в Световния фонд за дивата природа.
Ключов фактор за страната ни е, че най-накрая имаме на финален етап Национална стратегия за адаптация с измененията на климата, защото в ЕС тя е изготвена още през 2011 г. Ние сме последната страна в ЕС, която няма такава стратегия, и се надяваме до края на годината да бъде приета, подчерта екологът.
Стратегията е важна, защото е много обширен доклад - над 800 страници, който обхваща 11-те сектора на нашата икономика.
Тя включва стъпки какво ежедневно всички ние трябва да предприемем, за да намалим негативните последици в промените на климата - пожари, суши и др. Този документ е изработен от Световната банка в сътрудничество с редица експерти и предлага редица тънки решения, които всички да вземем, за да се адаптираме успешно, обясни Георги Стефанов.
Според него най-характерният пример е със земеделието - например при прогнози за дъждовно лято какво да направят зърнопроизводителите, които трябва да жънат, но не могат заради валежите. С предварителната реакция могат да се минимизират щетите и разходите. Друга е ситуацията при горите - там основното е да се анализира кои видове биха оцелели успешно при дългосрочна прогноза, за да не загубим големи масиви при пожари или суши. Има разписани действия и при градска среда, обясни екологът.
Не бива да забравяме, че Балканският полуостров ще бъде един от най-засегнатите региони, което ни прави да бъдем активни, каза Георги Стефанов. Страните около екватора и на север не усещат толкова много климатичните промени, макар че тази година жегите там ги изненадаха. Точно в страните от Балканите усещат много силно промените в климата - много топла зима и дъждовно двумесечно лято, екстремни жеги и студове през пролетта и т. н.
Голямото предизвикателство в тази област е как допусканията на учените да се видоизменят в конкретна политика. Това означава политиците да чуят не само учените, а и гражданите. Лошото е, че политиците гледат много краткосрочно и най-често го отлагат във времето, каза Георги Стефанов.
Той препоръча всички граждани да се информираме и да правим дребни стъпки като повече ходене пеша, смяна на двигателите на автомобилите и т. н.
Цялото интервю с Георги Стефанов, мениджър "Климатични промени и Зелена икономика" в Световния фонд за дивата природа е в прикачения файл.

Разширението на Околовръстното шосе на Пловдив трябва да стане проект от стратегическо значение. За това ще настояват експертите от Института за пътна безопасност, които изпращат писмо до министър-председателя Росен Желязков. Това съобщи Диана Русинова от Института за пътна безопасност в интервю за предаването „Ден след ден“ на Радио..
Единственият кмет-парамедик в България Цвятко Луджев ще направи утре демонстрация за оказване на първа помощ с първия спасителен мотор, т.нар. first Responder в двора на ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" в пазарджишкото село Ивайло. Моторът е дарение за жителите на селото и вече е използван при помощ на пострадали при катастрофа. Това е..
Наивни листчета по някакъв наречен проектодоговор . Така геополитическият анализатор проф. Марин Русев окачестви мирния план на САЩ за Украйна. По думите му т ози план има много наивни словосъчетания, непремерени в абсолютен дисонанс помежду си, без да се усеща някаква равновесна точка, която да удовлетворява всички . Русев смята,..
Насилието над и сред деца у нас се предава между поколенията и оформя дългосрочни рискове за обществото. Това показват данните от ново национално представително проучване, представено днес от агенция „Естат“. Социологът Иво Желев обясни пред Радио Пловдив, че ако един родител е бил жертва на насилие или е наблюдавал такива ситуации като..
Вълната от протести заради недоволството от първия държавен бюджет в евро продължават. Демонстрациите имат политически и икономически измерения. Парите на държавата, които обикновено разединяват работодателите и синдикатите, за първи път се оказаха допирна точка между двете страни. Протестите на административните служители заради ниското..