Политиката на национално ниво не отчита детайлите

Проектът „Гласът на българските деца“ има основна задача да направи видими политиките за деца и да покаже как те влияят на децата и семействата им.  Регионалните анализи на статистическите райони показаха, че има относителна обособеност на проблемите по региони. Това наложи да бъде направен Национален анализ, който се основава на регионалните политики на ниво статистически региони и показва на национално ниво тенденциите свързани с децата.Това заяви авторът на анализа Ивайло Миланов, експерт "Работа с деца и семейства". 

Като важни индикатори, по които се изследват политиките, Миланов посочи икономическите показатели, свързани с БВП, демография и миграция, които имат пряко влияние върху децата и семействата. Други показатели са правосъдие – детско и младежко, предвид очаквания Закон за младежкото правосъдие, образованието с акцент отпадащите деца от училище, които за някои региони са много съществен проблем.  Индикатор е и здравеопазването – достъпът до него в малките населени места, както и специфичните групи- деца с хронични заболявания и деца с увреждания. В регионалните анализи са залегнали и интервюта с деца от различни обществени сфери.

Изследването разглежда и бедността като проблем. Тя е измерима, тъй като в България има приета линия на бедност. Изследват се връзките между  образованието на родителите и социалния статус, както и тези между заетостта на  родителите  и образованието им.  Крайната цел на  изследването е да покаже, че усилията, положени към децата за образование, професия и повишена грамотност, няма да им позволят в бъдеще те да останат да живеят в маргинализирана общност.

По думите на Миланов, териториалното разделение на Северна и Южна България е  неправилно като подход.

 Някои от икономическите и демографски показатели се оказват типични и за Югоизточния регион, въпреки че там има  области на висока заетост и добро икономическо развитие – Стара Загора, Бургас. Като цяло обаче Югоизточният регион бележи ниски показатели.  Това потвърждава тезата, че генерализирайки изследванията, отделното семейство в малкото населено място изобщо отпада от оценките. Затова един от важните изводи е, че когато се прави политика на национално ниво, тя трябва да вземе предвид детайлите – състоянието на хората и семействата в малките населени места, подчерта Миланов.

От моя опит с деца, децата биха казали, че са недооценени и недостатъчно чути, но по-голямата част от тях биха казали:  „не ни интересува“, не биха разбрали как влияе политиката на общинско ниво. Говорим за  зет-поколение и за алфа-поколение, деца, които са напълно във виртуалната сфера, а аз в ежедневието си непрекъснато се срещам с деца, които нямат мобилен телефон.

Обществото трябва да разбере, че всеки трябва да изисква съседчето да има повече достижения. Така ще станем общество, което се поддържа само и изсква от членовете си.  

Чуйте повече от звуковия файл: