В програма "Точно днес" и "Заедно в час" говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова.
От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този вид задачи учениците ще използват базовите си знания и умения по природни науки. Целта е задачите да станат по-практични, без да се заучават закони, посочват от МОН.
Йорданова каза, че според тях НВО не трябва да се използва за кандидатстване в училище или гимназия. Според нея точно това е най-важното нещо, защото иначе се губи идеята за диагностика на системата. Когато учениците ходят на частни уроци, ние не знаем НВО какво точно измерва. Трябва да се тръгне от това, НВО да се раздели, да бъде диагностичен инструмент, а кандидатстването за училища да бъде по друг начин, важно е НВО да не е стрес и напрежение", посочи Йорданова.
"Системата на националните изпити след 4, 7 и 10 клас отдавна се нуждае от голяма промяна и от тази гледна точка е добре, че МОН мисли в тази посока", каза още експертът. Според нея идеята за интегриран изпит е заложена като възможност още преди години.
"Учениците ще решават задачите с математически умения, като се дават примери от природните науки. Този изпит ще даде картина как се справят ученици и учители, но от друга страна, изпитът в 7 клас е вход за училище и това според мен е големият проблем. Точно от това идва напрежението сред семействата.", посочи Йорданова. Според нея няма логика тези изпити да водят до повече частни уроци, защото ще се оценяват математическите възможности на децата.
"Задачите от тип PISA мерят конкретни умения на учениците на 15 годишна възраст, докато в НВО не са включени подобни задачи", обясни Йорданова. Според нея няма база за сравнение на НВО с тестовете PISA.
Експертът е твърдо за оставането на НВО в определени етапи от образователната система.
"Липсва диалогичността, с която сме свикнали, особено от партия ГЕРБ. Това, което което виждаме е, че те стоят твърдо на своята позиция, и каквото и да говорят синдикатите, не съм оптимист накъде вървят комуникациите. Ако публичният и частният сектор са скарани, то трусовете в държавата предстоят". Това заяви в интервю за предаването "Ден след..
Максималният размер на ваучерите за храна ще остане 200 лева месечно и през 2026 година, според проектобюджета за следващата година и това ще остане най-ниската стойност за страна-членка на ЕС. 835 000 са работещите в България, които получават ваучери. Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери, коментира пред Радио..
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..
Облачно
Предимно облачно
Разкъсана облачност