Ценни находки от IV век пр. Хр. откриха в Куршум джамия-Карлово

Приключи третият етап от археологическото проучване на Куршум джамия, която се намира в центъра на град Карлово. Всички етапи на проучванията са изцяло финансирани от община Карлово и се провеждат под ръководството на професор Маргарита Ваклинова и екип от специалисти към НАИМ-БАН.

В програма "Точно днес" разговор с проф. Маргарита Ваклинова за находките при археологическото проучване тази година.

За продължилите археологически проучвания на Куршум джамия в център на Карлово трябва да благодарим на общината, която осигури средства за третата кампания с общата идея да се запази този чудесен паметник на османската архитектура от 15-ти век. Виждате колко е стар, той показва тази връзка между развитието на архитектурата изобщо по нашите земи в едни период от Средновековието към по-късните епохи. Тя е един елегантен, красив паметник и всеки, който минава оттам би трябвало да обърне поглед в малката градинка в центъра на Карлово и да види тази толкова красива, толкова кокетна сграда на джамията от 15-ти век. 

Идеята е тя да бъде запазена така, че и бъдещите поколения да виждат този чудесен паметник и да бъде превърната в музейна сграда. Тя е много подходяща за такава цел и в нея ще покажем събраното в музейните фондове в Карлово. 

Би се получила една чудесна експозиция. Това е идеята – хем да се запази, хем да може да бъде поддържана, хем да има смисъл от нейното съществуване в центъра, така че едновременно да се радваме на този чудесен паметник и в същото време да бъде показано и миналото на град Карлово.

През тази година с проучванията не бяха открити нови факти, които да се свързват именно със заключение, че има голямо култово съоръжение – има тракийски етап на съществуване на нещо, което се намира там, но дали това нещо е култово съоръжение ?

Но истината е, че там е имало обитаване, имало е ползване по някакъв начин на този терен още в V– IV век преди новата ера и при това с много значими контакти с Черноморското крайбрежие, тъй като там се намери една много рядка монета заедно с другите материали на Аполония Понтика. Тези връзки на местните тракийски племена, народи и след това и малки държави, които са поддържали контакти с гръцките колонии по Черноморското крайбрежие и от там са идвали и част от тези предмети, които се намират в некропола, т. е. те са се снабдявали по този път, по това трасе с лукса, който се е произвеждал в гръцките колонии и другите гръцки центрове. Така че има обитаване, гарантирано обитаване и ползване на този терен в тази епоха, във вековете преди новата ера, но това, което можем да кажем и след тазгодишните проучвания е това, че там, на това място има останките на едно селище – имало е жилища, бяха намерени пещичките към тези жилища и обитаване в XIII-ти век на едно средновековно българско селище, в което се намират керамика, предметчета и монети от този век.

Тази година проучванията се ръководеха от моята колежка от института Елена Василева, която е тесен специалист в областта именно на османския период, защото за нас е много важно да се работи – това са пет века, една много значима епоха,  в която се е творяло, има достатъчно материал, който трябва да бъде проучен, трябва да познаваме добре живота на хората в този период и тяхната съдба, съдбата на селищата и изобщо да видим връзките, които съществуват през различните периоди. 

Така че идеята на комисията, която вчера мина - официалната комисия, която трябваше да  оцени какво е направено тази година и да приеме направеното, която е от представители на инспектората на Министерството на културата и  препоръките са проучванията да продължат, като вътрешността на сградата бъде изпразнена от следващите епохи, от по-късните епохи, които не са в добро състояние. 

Но тяхното изваждане, демонтиране и запазване даже както с в това недобро състояние, а е сигурно, че ще има нови резултати, които ще допълнят или ще потвърдят това, което имаме досега като заключение. Тъй като, за да кандидатства общината по-нататък за консервация и реставрация и да бъдат направени проекти трябва да има цялостно гарантирано проучване и във вътрешността и около самата сграда. Надяваме се проучванията да бъдат завършени в една следваща кампания догодина и едновременно с това да се направят нови постъпки по проекти, които да осигурят доста скъпата реставрация, консервация и реставрация на самата сграда по-нататък и за вярвам, че ще се получи един великолепен музей, на който ще се радват абослютно всичики, който ще бъде посещаем, а и карловци ще имат своя градски музей.

Според надписа върху плоча над входа, известната като Куршум или Коршун джамия в центъра на Карлово е изградена през 1485/86 г. „...с помощта на Бога и военоначалника му Али, син на Карлъ, възпитател на султан Джем син на султан Мохамед, син на султан Мурад-хан..”, който десет години по-късно по времето на султан Баязид ІІ (1481-1512), превръща част от мюлка си във вакъфски имот (Вакъфнаме от 15 април 1496 г., издадено в гр. Коня), с който да се издържа и управлява имотът в полза на джамията. Сградата е от типа на т. нар. ”султански джамии”. На северната стена е входът в центъра, с още запазени части от стенописи и плочата с надпис за построяването и източно от него – друг, по-малък засводен вход. Западно от централния вход, под портика е имало водоизточник за извършване на ритуалното измиване (абдест) – днес следи от него няма. Останки от стенописи има по долната част на стената, като са рамкирани с тъмен цвят, червени пана на цокъл.

Елементите в архитектурата на този тип сгради е много характерен и по нашите земи е познат от Ески джамия в Ямбол и Джумая джамия в Пловдив от ХV в., Фатих Мехмед джамия в Кюстендил и Баня баши джамия в София от ХVІ в., които са от същия архитектурен тип.

При археологическите проучвания през 2015 и 2018 г. са предприети редица стъпки, свързани с геодезическото и архитектурно заснемане на обекта, прилагането на обща план-квадратна мрежа при проучванията и изготвянето на общ план на разкритите археологически структури. Съществен принос е и работата свързана с установяването на страграфията и точната хронология на обекта. Направените наблюдения по време на разкопките, доказват съществуването на два етапа на обитаване, преди построяването на джамията. Първият е свързан с периода от ІV в. пр. Хр, което се доказва от откритите фрагменти от груба работена на ръка керамика – части от голям съд и сребърна монета на Аполония Понтика.

Следващият период е датиран в ХІІІ в. с монети (коруби), латински имитации и фрагменти от керамични трапезни съдове, характерни за тази епоха.

При разкопките от 2018 г. са регистрирани и проучени две ями и малка пещ, вероятно принадлежала на жилищно помещение, от което не са запазени останки.