Концепцията на откриването на ЕСК не излъчи ясни послания

 За  начините и ефекта от преобразяването на традиционната култура в модерен разказ за нацията, поставяйки във фокус символните форми - доц. д-р  Николай Папучиев – културен антрополог и преподавател в СУ „Св.Климент Охридски“ 

Не искам да се присъединявам към тези, които с лекота критикуват, очаквах първият български град, който ще се превърне в столица на културата,  дали ще вкара кирилицата  като свещена азбука в общия код на Европа. Очаквах това с нетърпение и с позитивно усещане.За съжаление, това, което се видя, не беше, което като цяло очаквах. Виждаше се, че е вложен голям ресурс, не говоря за пари, защото за мене това е по-малкият проблем, а голям  ресурс като човешки усилия, стремежи и надежди, но не се получи  добър продукт. Резултатът не беше това, което хората очакваха. По думите на доц. Папучиев, цялостната концепция не е е успяла да излъчи ясни послания. 

Не разбрах какво ще прави Пловдив през 2019 година, не разбрах какво генерира Пловдив като послание към тази Европа, която в момента преживява някакви кризи на местни национализми, политически движения и провинциализация на определени тенденции. Пловдив не ми даде ясен сигнал за какво ще работи и каква култура и какви знаци ще генерира.

Като изключим рецитациите, които обясняваха едни неолиберални клишета и  вкарани в един почти националистически дискурс и оттам – дисбаланс и дисхармония, почти нищо не беше ясно. Получи се дисбаланс между това, което се рецитираше и което се показваше. А отделните елементи на самото представяне бяха много добри и изпълнени с много голям професионализъм.

Проблемът обаче беше в идейната концепция, която за мене лично беше толкова неясна,  че дори не мога да кажа, че отразява временни настроения в обществото. След 2012 г. и леката умора след влизането ни в ЕС като че ли се забеляза една малка носталгия и по времето на социализма дори, и едно връщане към атавистични форми като опит за продаване на традицията, експонирайки я като нещо автентично, което е абсолютно невярно. На сцената на Пловдив дори и това не се случи, показа се странна смесица и се надявам, че през тази година това ще бъде променено.

Културата все пак не е нещо тотално, тотализиращо, а културата е нишови пространства и тази култура има възможността да функционира и въпреки управляващите институции. Вярвам, че тези  нишови пространства на Пловдив ще намерят своя език и поле да представят на града и на Европа, това, което Пловдив притежава и което можеше да бъде представено на тази сцена.  

Това, с което Пловдив е богат и с което спечели, е многообразието на култури. То беше представено като намек за многообразието през езика и нищо повече. А Пловдив е Пловдив точно защото винаги е бил мултикултурен град, имал е нишовите пространства и всички те са генерирали тази култура, за да го превърнат в това, което е. В този смисъл отсъствието на теоретици на културата и на професионални етнографи отчетливо личеше, защото фирмата, изработила проекта, безспорно е от професионалисти, шоумени, но това е продукт на масова култура.

 Когато една държава, община, оторизирана да охранява културата, трябваше все пак не да задоволява масовия вкус, а да покаже неща, които не виждаме всеки ден. Лесно е да пуснем средство за масова информация, което е пред очите ни като масова култура всеки ден, но в такива моменти трябва да се даде поле да се финансират, да се подпомогнат онези нишови пространства, за да се видят неща, които не се виждат всеки ден.

Чуйте цялото интервю от звуковия файл: