Да се въведе национална програма за рехабилитация на педагогическите специалисти, предлагат от Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" и предприемат редица дейности за нейното създаване. Мотиви за това са влошеното здравословно състояние на учителите, повишеният стрес и опасността от т.нар. професионално изгаряне, познато като бърнаут. Негативно влияние върху здравето на педагозите оказват и големите отговорности, безбройните изисквания и прекомерните обществени очаквания. От Министерството на образованието и науката декларират готовност за разработването и осъществяването на такава програма.
У нас все още няма никаква подобна програма за учители, а в Европа има много добри практики за т.нар. компенсаторни механизми към изтощаващия труд на учителя, коментира председателят на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" Юлиян Петров. По думите му новата програма у нас трябва да осигури поемането на разходите за рехабилитация на учителите в различните бази в страната и да прерасне в цялостна политика.
Последните изследвания на Националния център за обществено здраве и анализи сочат българският учител е далеч по-болен от европейския си колега, а това още повече ни мотивира да помислим за нашите педагози, допълни Петров. Той препоръча на здравното министерство да направи конкретно национално изследване за ефекта на бърнаут сред учителите, като подчерта, че седмичното им натоварване достига 55 часа, а това води до изхабяване.
Натоварването за педагозите след 50-55 години трябва да е значително по-малко или да ползват една година за релакс и рехабилитация. Освен това, при по-възрастните учители, има и страх от сблъсъка с дигиталното поколение, допълни синдикалистът.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...