Светът помръкна, виждайки "Дамата от Париж" в пламъци и пепел. Експанзията на кадрите стопи за минути идеологическите противостояния, политическите антагонизми и заличи традиционните верски зависимости до степен Светът да осъзнае себе си като обща част от цивилизацията.
С въпросите, които провокира гибелта на световни паметници на културата и за заряда на общите усилия паметта на времето да бъде съхранена – проф. д-р Милена Георгиева от „Института за изследване на изкуствата“ при БАН.
Огромна загуба за цялата европейска култура и за човечеството нарече опожарената на Нотр Дам в Париж изкуствоведът проф. д-р Милена Георгиева.
Тя изрази надежда да паметникът да бъде възстановен в пълния си блясък и допусна, че при реконструкцията му е допусната грешка.
Дървеният покрив на катедралата е бил много стар и вероятно не са били отчетени някои подробности при реставрацията.
По снимки, по архитектурни скици и проекти унищожените елементи вероятно ще бъдат възстановени, но това ще бъде доста трудно за частта на хора, която беше дървена с интересни и оцветени релефи. Това ми се струва, че е една от големите загуби.
Да се надяваме, че уникалните стъклописи също ще бъдат възстановени, но някои от картините в църквата са трайно унищожени.
Проф. Георгиева подчерта още, че не иска да търси символика в съвпадението, че пожарът обхвана катедралата в първия ден от Страстната седмица, но заяви, че е редно да се замислим, дали не претоварихме планетата си с прекалено много неща, които не трябваше да се случват.
Нека да си спомним, когато страдаме за Парижката Света Богородица, че имаше и други паметници в различни места на планетата, които бяха разрушени и продължават да се рушат така, както и самата природа, с която се отнасяме по неморален начин.
Може би това е едно предупреждение към човечеството да пази миналото за бъдещите поколения, които също имат правото да му се насладят.
Нотр Дам е целият контекст на европейската цивилизация.
Чуйте цялото интервю от звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Дъжд
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Облачно
Превалявания