Секторът на здравеопазването се характеризира с ниски публични разходи, хората в България са изправени пред ограничен достъп до здравни услуги, причинен от неравномерно разпределение на ограничените ресурси и слабото покритие от здравно осигуряване. Това са част от констатациите на Брюксел за развитието на здравната система у нас.
Според здравния експерт Аркади Шарков от ЕКИП около 60 - 65 процента от парите, които българинът дава е за доплащане на лекарства, около 15-20 процента са за болнична помощ, а за извънболнична - около 30 процента. Само болните от сърдечно - съдови и мозъчни заболявания са около 2 милиона души, които се нуждаят от лекарства, част от които заплащат. НЗОК също отчита най- голям дял разход за лекарства. Само за последните години заплатените от Касата медикаменти скачат от 800 милиона лева на 1 млд лева и стигат до 1,200 милиона лева.
Шарков обобщи, че причината е недобре провежданата лекарствена политика.
Той коментира и намеците от шефа на НЗОК и на председателя на БЛС за увеличаване на здравната вноска.
Преди да се вдигне здравната вноска трябва да се припомни, че има 720 хиляди здравно неосигурени лица. Освен това държавата плаща само половината от парите на тези, които осигурява по закон – деца, пенсионери и др. Едва, когато това се реши трябва да се предприеме увеличаване на здравната вноска. Преди това също трябва да се промени лекарствената политика. В България данъците не се увеличават, но през осигуровките тази тежест расте.
Като проблем пред здравната реформа Аркади Шарков посочи факта, че в последните години Касата не действа като обществен фонд, а като държавен. Според него политическият риск да се правят реформи е твърде висок и затова никой не ги предприема. Темата, по думите му, е деликатна, особено преди избори.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...