Медицинският университет в Пловдив е домакин на информационен ден на европейската Инициатива за иновативни медикаменти. Нейната цел е разработването на по-качествени и по-безопасни лекарства за пациентите като се разширяват новостите във фармацевтичната индустрия.
На академичните и бизнес средите в Пловдив ще бъдат представени възможностите за съвместни научни изследвания и за включването им в чуждестранни научни и индустриални мрежи чрез публично-частни партньорства. Ще бъде обяснено и как да се стимулира участието им в бъдещи европейски консорциуми.
За Радио Пловдив проф. Мариана Мурджева,зам.ректор по международно сътрудничество и проектно финансиране, коментира, че Инициативата за иновативни медикаменти е най-голямата в Европа публично-частна инициатива, която разполага с бюджет от 3.3 млрд. евро за периода 2014 - 2024 г.
Истината е, че създаването на лекарства и въобще научните изследвания изискват много сериозно финансиране. На първо място, тук са необходим средства за оборудване и реактиви, средства за научна мобилност на учените, т. е. те да участват в конференции, работни средства, изследователски, за да обменят опит, да имат възможност да публикуват в реномирани научни списания, да създават и да регистрират нови патенти. Разбира се, не на последно място са и заплатите на учените, които изискват такива средства.
Финансирането се осигурява чрез европейски източници – това са големите европейски проекти по хоризонт „2020”, както и инициативата за медицински иновации, представяща точно такива възможности.
Следващият програмен период, на който разчитаме след 2021 г. е хоризонт „Европа”. Всъщност, евро финансирането е това, което доставя основно средства за науката и реализирането на научните продукти в практиката. За нашата страна това евро финансиране е по оперативна програма „Наука и образование – за интелигентен растеж”, в рамките на което са осигурени значително финансиране за изграждането на центровете за компетентност и центровете за върхови постижения. И ние сме един университет, които съвместно с Пловдивския университет и един от институтите на БАН, а именно Института по минералогия и кристалография, спечелихме такъв проект за изграждане на център по персонализирана медицина за 23 млн лева и нашата амбициозна задача и голямо предизвикателство през следващите 4 г. е да изградим именно такъв център, в който ще имаме възможност не само да създадем нови молекули за персонализирана терапия, но и да ги представим за реализация на пазара.
Търсене на точните формули за новите лекарства е смисълът на публично частните партньорства между науката и бизнеса. Разбира се, здравната система в една държава като нашата не може да отделя сериозни средства за наука. Тя има други цели, други мисии и затова тези средства идват най-вече от проекти, предимно европроекти, много сериозни, като тези по "Хоризонт 2020”, но трябва да кажа, че държавата не може да абдикира от своята роля да дофинансира научната дейност, което не се препокрива изцяло от евро средствата`и които в момента също страдат от солидно недофинансиране.
В нашата страна също се прилагат иновативни медикаменти за персонализирана терапия. Мога да посоча някои тумори – като рака на млечната жлеза, рака на дебелото черво, карцинома на белия дроб, лимфомите, левкозите при възрастните и децата. Всъщност, някои туморни образувания са във фокуса на нашия научен интерес при изграждането на този център за персонализирана медицина, където планираме да правим проучвания за определени гени, които се намират при болните и които могат да бъдат подложени на такава терапия.
Освен туморните образувания предмет на персонализирана медицина могат да бъдат и някои автоимунни заболявания със създаването на иновативни молекули, както са системния лупус и ревматоидния артрит. Така че възможности има много и те са свързани със създаването на модерни генетични, имунологични и фармацевтични лаборатории, които работят в синхрон за създаването и прилагането на такива лекарства, разказа проф. Мурджева.

В информационния ден в Пловдив ще се включат председателят на здравната комисия в парламента Даниела Дариткова, заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева, представители на здравното министерство, на академичните среди и бизнеса. Началото е в 13.30 ч. в Аудиторния комплекс на Медицинския университет.
Интервюто с проф. Мурджева може да чуете в прикачения звуков файл.


След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...