България е изпълнила условията по механизма за сътрудничество и проверка по всичките препоръки от миналата година, а напредъкът е достатъчен, за да се обмисли прекратяване на мониторинга. Това стана ясно от приетия от Европейската комисия доклад за действията на страната ни за изпълнение на ангажиментите, свързани със съдебната реформа , борбата с корупцията и организираната престъпност.
Важна новина с положителна трактовка, тъй като отношението към България и Румъния бе дискриминационно, а този мониторинг бе редовно изтъкван като една от причините да имаме проблем с приемането в Шенгенското пространство, за което сме изпълнили всички критерии, коментира за Радио Пловдив политическият анализатор от Института за дясна политика Георги Харизанов. По думите му е факт и това, че напредъкът по критерия "Правосъдие" и "Вътрешен ред" е отбелязан последователно в годините. Общо препоръките бяха 17, миналата година бяха останали отворени 6, а при миналогодишния доклад се затвориха 3. Тази година, от миналия до днешния доклад, ни останаха още 3 препоръки, а те вече са изпълнени.
Не се предвижда следващ доклад, т. е. формално мониторингът от страна на Европейската комисия се прекратява, заяви Харизанов и отбеляза, че новият механизъм за наблюдение тепърва ще бъде въвеждан и обсъждан.
Той заяви, че скептичен към всякакви форми на бюрокрация и поредното звено, като отбеляза, че гражданският натиск е много по-важен, отколкото създаването на някакъв орган за наблюдение.
Темата не бива да става предизборна нито от управляващите, нито от опозицията, каза още Харизанов.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Значителна облачност с дъжд
Облачно